Християнството е новата контракултура: Защо младите мъже търсят Църквата

„Предишните поколения дадоха слаби отговори, произтичащи от диктатурата на релативизма, изразяваща се в думите: „хубаво е, ако е вярно за теб; просто не е вярно за мен“. Това е повърхностно“, казва отец Даниел Щайнер Еберт.

В Обединеното кралство един оспорван доклад от 2025 г. – чиято методология впоследствие беше сериозно поставена под въпрос – твърди, че има четирикратен ръст в посещаемостта на църква поне веднъж месечно сред 18–34-годишните, като 20% от младите мъже под 34 години посещават редовно спрямо едва 4% преди шест години.

И все пак, все още е трудно да се отрече интересът към християнството и едно съвсем тихо възраждане. На Великден през 2026 г. във Франция са кръстени 21 000 възрастни и младежи – 20% увеличение спрямо 2025 г., която вече беше отбелязала 32% ръст на кръщенията в сравнение с предходната година. За сравнение, през 2021 г. кръщенията на възрастни там са били около 4100. Около 45% от младите хора в Испания (на възраст 15–29 години) се определят като католици. Това бележи драматична промяна през последните години, като идентифицирането като католици сред испанската младеж е нараснало с близо 50% в сравнение с 2020 г.
Подобна тенденция се наблюдава и в Дания. Но въпросът е защо младите мъже са започнали да посещават църква? За католическия свещеник Даниел Щайнер Еберт, който работи в Дания, става дума за липса на дълбочина в живота:

„Нашето общество дълго време предлагаше на хората празен живот. Християнството беше скучно; бяхме опитали това, затова хората искаха да опитат нещо друго и за известно време всички искаха да бъдат будисти, да се увличат по Ню Ейдж, а други опитваха секс, наркотици и рок енд рол. Но нито едно от тези неща не носи дълбочина. Дори будизмът като философия предлага празнота – целта е да станеш едно с нищото, а това влиза в конфликт със себеусещането на човека, защото дълбоко в себе си знаем, че сме нещо повече от нищо. Хората усещат, че не можеш да живееш с идеята за нищото. Човешките същества са търсачи; те са религиозни и това подтиква хората към среща с християнството.“

Проучване на общественото мнение показа, че по-голямата част от френските катехумени (оглашени) са се заинтересували от религията след някакво житейско изпитание или сериозно боледуване, докато други са имали лично религиозно преживяване. Трети са потърсили църквата след докосване до красотата.
Отец Даниел Щайнер Еберт вярва, че тези тенденции са израз на бунт, вкоренен в собствения житейски опит на младите хора.

„Те са израснали със секуларни (светски) родители. Вкусили са от светския плод и чрез собствения си опит са го намерили за незадоволителен. Те идват от поколение, което е тежко засегнато от неслуки. Колко от тях не са били докоснати от развод в семействата си? Живеем в общество, в което психичните заболявания и общото психично здраве никога не са били в толкова лошо състояние, и младото поколение усеща последиците от това в собствения си живот.“
Той добавя, че отговорите, които предишните поколения са давали на тези проблеми, просто не работят.

„Човешките същества търсят отговори. Предишните поколения дадоха слаби отговори, произтичащи от диктатурата на релативизма, изразяваща се в думите: „хубаво е, ако е вярно за теб; просто не е вярно за мен“. Това е повърхностно.“

Скъсване с прогресивното

Според отец Еберт младите мъже са основният двигател на възобновения интерес към християнството, тъй като светският свят е провел мащабна програма за индоктриниране, насочена към жените. Една нездрава форма на феминизъм се е опитала да заличи жените и традиционната женственост, и много жени са останали заслепени от тази идеология и уловени в капана на нейното влияние, отбелязва свещеникът.

„Това е токсичен феминизъм, който атакува и мъжете. Той казва на жените да се откъснат от мъжете, което е дълбоко антихристиянско. Бог ни казва, че не е добре за човека да бъде сам. Но мъжете биват изолирани, докато обществото безкритично приема идеята, че мъжете са просто глупави свине.“

Когато обществото атакува мъжественото, много мъже се оттеглят и търсят нещо друго – за съжаление, понякога се насочват към екстремни форми на мъжественост в интернет пространствата, олицетворявани от онлайн инфлуенсъри като Андрю Тейт. Други обаче продължават да търсят и откриват християнството, добавя свещеникът.

„Християнството изисква жертвена любов – да пожертваш себе си за другите. Именно в това се крие истинската мъжественост.“

„Това е дълбоко заложено в мъжете. Жените, разбира се, също правят жертви, но под друга форма. Момчетата обичат да играят на полицаи и апаши, на войници, където става дума за борба срещу злото и за саможертва. И точно към това сочи християнството: да пожертваш себе си за това, което обичаш.“

В католическите среди се води засилена дискусия за това как много мъже са се отвърнали от Църквата, тъй като тя се е феминизирала – тема, особено застъпена сред американските католически автори. Отец Еберт е склонен да приеме този анализ.

„Духовенството вероятно е било повлияно от светското общество и не всички свещеници са имали смелостта да вървят срещу течението. Много от тях са говорили повече по безконфликтни и неутрални теми, отколкото по спорни въпроси. Но все повече свещеници в Католическата църква сега започват да виждат, че това не работи и че човек трябва да казва нещата такива, каквито са, и да бъде лоялен към Евангелието. Дълго време хората не са смеели да говорят за ада например, въпреки че Исус е този, който говори най-много за него в Писанието. Исус е имал и други страни, освен тази на нежния, обичащ цветята човек. Това беше пренебрегвано и така се проповядваше непълен образ на Господ – но постепенно се вижда промяна.“

Тази промяна се случва в същия момент, в който много млади хора проявяват по-голям интерес към по-традиционните форми на християнството. Младите хора са особено привлечени от католицизма и православието, тъй като те изискват повече от вярващите под формата на тайнства и пости, което се харесва на онези, които търсят повече дисциплина. Много по-млади католици са ентусиазирани от литургията в нейната извънредна форма (Традиционната латинска литургия или Тридентската литургия), и отец Еберт не е изненадан от това.

„Тази тенденция има общо с красотата. Чувате да се казва, че красотата е относителна, но това не е вярно – тя е обективна и отразява Божията красота. Никой не гледа залеза с мисълта колко ужасно изглежда той. Класическата музика е универсална, защото красотата е обективна. Така че, когато младите хора посещават традиционната литургия, става дума за това богослужението да бъде най-доброто, което може да бъде – автентично, сериозно и с желание красотата да бъде елемент от литургията. Това особено привлича едно поколение, което е израснало в общество, дълбоко лишено от красота.“

Вярата в секуларното общество

Нарастващият интерес към християнството присъства и в Дания. Проучване на Verian, проведено за датския вестник Berlingske Tidende през 2025 г., установи, че най-малко 10% от младите датчани между 18 и 35 години редовно посещават църква. Това е вярно за едва 7% от хората на възраст между 36 и 59 години. В същото време проучването показва, че младите хора са групата, която посещава църква най-често. Според изследването 7% от 18–35-годишните казват, че ходят редовно на благослужения. През 2010 г. подобно анкетиране показа, че едва 3% от датчаните в тази възрастова група посещават църква. Броят на младите богомолци се е увеличил повече от два пъти.

Свещеникът вярва, че интересът все пак не е толкова висок, колкото на други места, преживяващи тихо възраждане, отчасти заради „Закона на Янте“ – скандинавска социална норма, която налага строг конформизъм.

„В Дания съществува вечният Закон на Янте, който представлява диктатура, постоянно притискаща хората надолу, и това засяга религиозната общност. Това означава, че в Дания все още е опасно да се говори за вяра. Въпреки че младите поколения искат, има една култура, пренасяна от по-старите поколения, която казва, че религията не е нещо, което се показва публично. Обществото ни всъщност е до известна степен шизофренно, тъй като имаме народна църква, която е държавна и следователно публична, но тя в никакъв случай не трябва да бъде прекалено публична.“

Но толкова ли е важно да се говори публично? Бившият датски министър на църковните въпроси Мортен Далин е заявявал, че докато човек вярва в сърцето си, няма значение дали е редовен посетител на храма.

„Да вярваш, но да не ходиш на църква, е абсолютно самопротиворечие“, категоричен е отец Еберт:

„Ако си християнин, ти си християнин във всички свои действия, а не просто насаме. Всеки човек е слаб и подвластен на греха, но да бъдеш християнин означава да приемеш битката и да се бориш заедно с Господ и Неговата благодат. Не трябва да бъде някаква голяма тайна, че си християнин. Нашите предци неведнъж са давали живота си за това като мъченици. Изключително антихристиянско поведение е да се мисли, че вярата е изцяло лично и скрито пространство.“
Вярата на младите християни е свързана с радикално скъсване с настоящата обща култура, продължава той:

„Датската култура вече не е християнска култура, въпреки че в основите си сме изградени върху християнски ценности. Дания е силно повлияна от социализма; отдалечили сме се от истинското християнство и сме предали всичко в ръцете на държавата. Това ражда едно студено общество, в което хората не помагат директно на ближните си, защото това е оставено като ангажимент на държавния апарат. Това е мъртва система.“

Отец Еберт добавя, че Исус ни учи, че отделните хора трябва да си помагат един на друг тук и сега, а не просто да прехвърлят отговорността на някой друг. Той продължава:

„Казваме, че сме християни, но би имало масово обществено недоволство, ако някой постави под въпрос правото на аборти. Това просто изобщо не е тема за дискусия в Дания, въпреки че сега се извършват около 15 000 аборта годишно. Това в никакъв случай не е християнска страна. На всичкото отгоре сме чисто потребителско общество, което внушава на хората, че имат право на нещо просто защото го искат в момента. Това е коренно различен начин на мислене от оригиналната християнска култура.“

Тихото възраждане е свързано най-вече с търсенето на младите хора на нещо много по-дълбоко от това, което съвременната култура съдържа. Въпросът обаче е дали това тихо възраждане ще устои във времето сред младежите, които са открили вярата.

„Християнството не е политическа идея, така че то ще се задържи само ако те са имали истинска лична среща с живия Бог и са разбрали, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите и ни е спасил – тогава вярвам, че ще устои.“

Към младите мъже, които са се заинтересували от християнството и търсят смисъл и по-положителни ролеви модели извън политиката, свещеникът отправя призив:
„Погледнете към Свети Йосиф. Той е олицетворение на съвършения мъж – освен Исус, разбира се – и ако съвременният мъж позволи на себе си да се вдъхнови от Йосиф, това е истинският изход от състоянието, в което се намираме в обществото днес. Той е имал съвършените отношения с Дева Мария и семейството си. Неговите приоритети и пълната му готовност за саможертва бяха решаващи и ние можем да научим изключително много от това.“
Лив Клингерт е датски журналист и коментатор, който отразява теми в областта на културата, религията и идеите.

Автор: Лив Клингерт

Източник: “The European Conservative”