Хълк, Ози Озбърн - легендите на поп-културата на 20-ти век една по една си отиват. Но знаете ли кой е най-идолизираният човек на 20 век?

Хълк, Ози Озбърн - легендите на поп-културата на 20-ти век една по една си отиват.

Обаче знаете ли кой е най-голямата легенда, може би най-идолизираният човек не само на 20-ти век, но и в цялата история на човечеството? Това беше Майкъл Джексън. Хора, които не са живяли поне през 90-те не могат да асимилират и да си го представят каква културна икона беше Майкъл Джексън. Това не може да се обясни с думи, трябва да си живял във времената, за да го усетиш.

Ако тогава тайно Майкъл Джексън го закараш в произволна столица на света, без да казваш на никого и го изкараш изненадващо на площада - за около час там ще се съберат поне 50 хиляди човека. Закараш го тайно в София и го оставиш на НДК - след един час там ще има множество от десетки хиляди хора, чули от уста на уста, че Майкъл Джексън е в града.

Майкъл Джексън беше като модерен светски Исус Христос. При появата му, хората изпадаха в транс, все едно пред тях е месия. Крещяха, припадаха, падаха в краката, искаха само да го докоснат. Трудно е да се обясни това, защото никой не слуша вече Майкъл Джексън, а той преди по-малко от 20 години. Което показва, че музиката му изобщо не е била "непреходна" и "вечна", а просто една моментна мода. Но тук не ставаше дума изобщо за музика, а за духа на времето - хора, отрекли се от Бога, които отчаяно имаха нужда от нова религия и нов месия.

Мисля, че смъртта на Майкъл Джексън беше началото на края на модерната либерална епоха. Голямото обещание на 19-ти век беше, че хората ще се освободят от религията и ще я заменят с рационалния разум и науката. Някъде към 60-те години на 20-ти век тая идея започна да рухва, защото хората показваха, че не са "рационални" и не могат да живеят без нещо трансцедентно и свято. Тогава се появиха големите рок, поп и кино идоли. Нещо като въплъщение на Ницшеанския юберменш. Хора от кръв и плът, които обаче се третират и почитат като божества.

Майкъл Джексън беше най-голямото божество от тях. И още от към края на 90-те тоя човек започна бавно да се разпада пред очите ни и да умира. Дали е бил педофил не съм сигурен - мисля, че това беше по-скоро шантаж и отмъщение от влиятелните евреи заради някои негови открито антиеврейски мнения. Но се виждаше, че Майкъл Джексън не е добре психически и физически бавно и необратимо угасва.

И когато видиш как най-голямото и почитано секуларно божество е всъщност обикновен човек от кръв и плът, който се стопява и угасва пред очите ти, цялата илюзия на системата започва да се разпада. Разбираш, че това не са божества, а обикновени хора, а ти просто си бил под масова хипноза от медиите.

Иконите и "божествата" на популярната култура една по една си отиват, а системата вече не е способна да създава нови чрез фабриката си за илюзии. Лъжата, че хората са "рационални" и науката и рационализма могат да бъдат тяхната нова религия отдавна беше отречена от времето. Ницшеанските концепции за "свръхчовека" също загубиха смисъла си - защото "свръхчовеците" си умират също толкова слаби и безпомощни като другите човеци.

В момента сме в най-сериозната  "криза на смисъла и значението" в новата човешка история. Мисля си, че блудните синове и дъщери, които в продължение на повече от два века се лутаха далеч, подмамени от фалшиви обещания на "просвещенски философи", "френски революционери", марксисти и либерали, накрая ще се завърнат у дома при своя Бог.