Фермер искаше да напусне кокаиновата индустрия — но не успя

Когато Переа спрял да отглежда кока — суровината, използвана за производството на кокаин — той си заклел никога повече да не я засажда.

Той изкоренил зелените храсти на малката си ферма в отдалечен ъгъл на провинция Мета в Колумбия, достъпен единствено по река, и ги заменил с законни култури като маниока и банани.

Переа бил един от хилядите, които се присъединили към правителствената програма за замяна на културите, предназначена да помогне на фермерите да се откажат от коката.

Повечето от обещаните помощи обаче така и не пристигнали, а липсата на пътища и честите наводнения затруднили продажбата на продукцията му.
През 2024 г., разочарован, той отново започнал да засажда кока.

„Това е трагедия“, казва Переа. „Но когато имаш деца и никаква работа, какъв избор ти остава? Ако помощта така и не идва, се връщаш към отглеждането ѝ“.

Предимствата на коката и провалът на правителствените програм

Коката е традиционна култура, използвана от векове от местните индиански общности за чай и лекарства. Днес обаче по-голямата част от нея се преработва в кокаин. Според оценки около 70% от световното предлагане на незаконния наркотик идва от Колумбия.

„Коката има сериозни предимства пред останалите култури“, казва Лукас Марин Янес, колумбийски изследовател, фокусът на когото е върху икономиката на коката и стратегиите за нейната замяна. „Реколтата се прибира бързо — фермерите могат да имат по три или четири на година, транспортира се по-лесно и те предварително знаят каква цена ще получат“.

Изследване, по което работи Марин, показва, че отглеждането на кока може да подпомогне и местните икономики, увеличавайки общинския БВП с до 10% в някои региони между 2014 г. и 2019 г.

Програмите за замяна са били създадени, за да помогнат на колумбийските фермери да се отдалечат от тази култура и да изградят законен поминък.

Въпреки това днес насажденията с кока са на рекордни нива от над 250 000 хектара, а много колумбийци, участващи в програмите, заявяват, че са били предадени.
Елена Ернандес се преместила в района на Гуавиаре през бума от 90-те години, привлечена от по-доброто заплащане.

„Тогава имаше повече пари — виждаше се навсякъде“, казва тя. „Успях да спестя и да си купя малка къща“.

Но кокаиновата индустрия донесла със себе си и насилие и несигурност. Въоръжени групи се борели за контрол, докато правителството се опитвало да ограничи производството чрез ръчно унищожаване, пръскане от въздуха и арести. Тези усилия лишили семействата от доходи, но така и не успели да спрат отглеждането.

От програмата PNIS до „Пълния мир“

Ето защо, когато през 2017 г. тогавашното правителство въвело национална програма за замяна, Ернандес с нетърпение се записала, присъединявайки се към близо 100 000 семейства, на които било обещано финансово подпомагане в замяна на отказ от коката.

Всяко домакинство е трябвало да получи 36 милиона колумбийски песота (около 11 000 долара), разпределени за период от две години.

„Начинът, по който ни бе представено, изглеждаше много обещаващ за развитието на нашата територия“, споделя Ернандес.

Програмата, известна като Национална обхватна програма за замяна на незаконни култури (PNIS), се родила след мировното споразумение от 2016 г. между правителството и най-голямата партизанска група в Колумбия — FARC.

В замяна на изкореняването на коковите си насаждения, фермерите е трябвало да получат и техническа поддръжка, включително от агрономи, както и съвети за управление на почвите.

Въпреки че програмите за замяна са съществували и преди, техният мащаб е бил ограничен. PNIS бе най-амбициозният опит до момента — и в началото изглеждаше, че работи.

В части от южната провинция Мета и в Гуавиаре нивите с кока бяха заменени от лимонови дръвчета, бананови насаждения и малки животновъдни ферми. Много фермери, като Ернандес, стоят далеч от коката.

Това обаче не означава, че те смятат програмата за успешна.

„Правителството не беше поело реален ангажимент към нас, фермерите. Отношението към нас беше лошо“, обяснява Ернандес, посочвайки проблеми, появили се още в самото начало.

Плащанията се бавели, а техническата поддръжка често така и не се появявала. Слабото държавно присъствие в селските райони и лошата координация между институциите означавали, че помощта често не стигала до общностите.

Импулсът зад програмата отслабнал с промяната на политическите приоритети. Иван Дуке, който стана президент на Колумбия през 2018 г., пренасочи подхода на правителството към стратегии за унищожаване и сигурност.

До момента, в който настоящият президент Густаво Петро пое поста през 2022 г., PNIS вече изоставаше от графика и се бореше да достигне до общностите.
Но някои фермери наистина отбелязаха подобрения. За Доралба Бехарано от Пуерто Рико в южната част на Мета, ситуацията се подобрила, когато забавената подкрепа започнала да пристига.

„Преди програмата бяхме ужасени“, казва тя. „Трябваше да крием кокаиновата паста, защото полицията и военните щяха да ни вкарат в затвора“. Кокаиновата паста е по-концентрирана форма на кока, използвана за производство на кокаин, която позволява на производителите да печелят повече, отколкото от продажбата на сурови листа.

Днес тя казва, че има спокойствие: „Отивам където си поискам. Нямам причина да се крия“.

Тя споделя, че много хора от нейната общност в момента получават държавна подкрепа за популяризиране и продажба на техните земеделски култури и хранителни продукти.

Международното търсене и новата програма RenHacemos

Предизвикателствата пред замяната се дължат и на фактори извън границите на Колумбия — неспадащият огромен апетит за кокаин в САЩ и Европа, както и на новите пазари в други региони.

„В момента има нарастващо търсене, затова ще има и предлагане, което да го задоволи“, казва Майкъл Уайнтрауб, съдиректор на Центъра за изследване на сигурността и наркотиците към Университета „Де лос Андес“ в столицата Богота. „Това означава, че Колумбия ще отглежда кока в обозримо бъдеще“.
Уайнтрауб описва ситуацията със сигурността в Колумбия като „крехка“ — което затруднява ефективното функциониране на програмите за замяна в много селски райони.

Въпреки че мирното споразумение от 2016 г. доведе до разпускането на големи части от FARC, други въоръжени групи се появиха, за да запълнят вакуума, и често контролират трафикантските маршрути и местните икономики.

Настоящото правителство се опитва да реши този проблем чрез политиката си за „Пълен мир“, провеждайки мирни преговори с всички различни въоръжени и криминални банди. Анализаторите обаче смятат, че напредъкът е ограничен.

Миналата година правителството започна да внедрява пилотно програмата RenHacemos — иницитиава за замяна, имаща за цел да надгради PNIS, като същевременно отстрани нейните недостатъци.

Въпреки че фермерите все още ще получават финансова подкрепа, програмата се фокусира и върху диверсификацията на местните икономики извън обикновената подмяна на културите. По-широката помощ ще включва подобряване на пътищата, достъп до висше образование, дигитална свързаност и по-добри жилищни условия.

„Коката е бизнес“, казва Глория Миранда, директор на правителствената агенция, отговаряща за замяната на незаконните култури в Колумбия.

„Това е престъпно предприятие, но то функционира като всеки друг бизнес. RenHacemos има за цел да замени не само растението кока, но и цялата икономика около него — от преработката и агроиндустрията до транспорта и логистиката“.

Равносметката

За редица анализатори обаче въпросът дали подобни подходи могат да донесат трайна промяна остава без отговор. Марин Янес посочва, че постоянният ръст в отглеждането на кока показва, че многократните интервенции просто не са проработили.

Переа е скептичен, че държавната подкрепа за отказ от коката ще достигне скоро до него и съседите му.

„Държавата напълно ни е изоставила“, казва той, застанал сред растенията кока, които заобикалят неговата стара дървена колиба. „Живеем ден за ден, понякога дори ни свършва храната“.

Засега той казва, че ще продължи да отглежда кока — не защото е престъпник, а защото това е единствената му алтернатива. „Ние не сме наркотрафикантите — ако бях такъв, нямаше да живея по този начин“.

Автор: Катрин Елис

Бизнес кореспондент, Мета, Колумбия

Източник: “BBC News”