Последната надежда за християните в Светите земи

Родното място на християнството е изправено пред реалната опасност да загуби своето местно християнско население. Скорошно посещение в Йерусалим и на Западния бряг разкри колко е сериозно положението, така и практическите начини, по които все още може да им се помогне.

Архиепископ Мор Антимос Джак Якуб, патриаршески викарий на Сирийската православна църква в Йерусалим, заедно с редица други палестински християнски лидери, ме увериха, че се нуждаят от нашата любов и молитви — но също така спешно се нуждаят и от практическа подкрепа, за да не изчезне християнството още в рамките на нашия живот по земите, където се е родила съвместната ни вяра.

Сирийската православна църква, която в момента наброява малко над 2000 членове между Витлеем и Йерусалим, е олицетворение на това колко застрашена е цялата Църква в Светите земи. Ако поклонниците и туристите не се завърнат масово и в най-скоро време, местната общност няма да успее да издържи, а нейните училища и храмове ще трябва да затворят врати, тъй като вече нямат финансовата база, с която да се издържат.

Същото се отнася и за Витлеем (Градът на хляба), където не само френските и полските сиропиталища, но и цялата по-широка християнска общност разчита буквално на Салезианската пекарна за насъщния си хляб. Базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем, съвместно управлявана от Гръцката православна църква, Арменската апостолическа църква и Римокатолическата църква, стои напълно празна. Францисканският хостел до нея е затворен, както и близките редици от магазини за сувенири, а „Площадът на яслите“ е толкова пуст, че изглежда като град-призрак.

Изцяло християнското селище Тайбе, разположено на малко повече от час път с кола северно от Рамала, също преживява последните си дни. Семейство Кури бяха принудени да затворят своя хотел, пивоварната им работи на загуба, а КПП-тата на заселниците и вандалските прояви им пречат да обработват реколтата си. Изправени пред всичко това, християните продължават да бягат през Йордания, за да търсят статут на бежанци в Португалия. И аз, от своя страна, въобще не мога да ги обвинявам.

Отгоре надолу: Борбата за оцеляване в Тайбе и Витлеем

И все пак, въпреки че са в тежка позиция, християните тук далеч не са се предали. Католическият енорийски свещеник на Тайбе, отец Башар Фауадле, не само се занимава активно с набиране на средства, но и самата католическа енория се е превърнала в най-големия работодател в града благодарение на различните училища, медицински клиники и социални клубове, които управлява. Православното семейство Кури подхожда по-предприемачески, но засега единственото, което могат да направят, е да стискат зъби и да се надяват — дори срещу здравия си разум — че по-добрите дни ще се върнат, преди християнското присъствие в Тайбе, водещо началото си от самия Исус, най-накрая да угасне.

Същото може да се каже и за салезианците, които поддържат мащабно присъствие във Витлеем. Там те продължават не само да пекат своя известен хляб, но и да обучават поколения младежи на технически умения, които биха им гарантирали заетост, ако икономиката някога се възстанови.

Християнската чаша е полупразна, но е и полупълна, и то в голяма степен благодарение на Полша. Веслав Куцел, главният полски представител в Рамала, ми сподели, че хиляди полски поклонници чакат в готовност да отлетят на помощ на Витлеем. Ала докато ЕС и държавите членки поддържат предупрежденията си за пътуване, туристическите компании — гръбнакът на туристическата и поклонническата индустрия — не могат да получат необходимите застраховки от Allianz или други застрахователи, които на свой ред имат достатъчно свои информирани и дезинформирани критици.

Това не означава, че поляците или по-широката Католическа църква стоят със скръстени ръце във Витлеем и региона. Монахините от полския орден на Сестрите на Св. Елисавета Унгарска управляват полското сиропиталище във Витлеем, известно още като „Дом на мира“. Подобно на много по-старото сиропиталище „Ла Креш“, ръководено от френския орден на Дъщерите на милосърдието на св. Викентий от Пол, те нямат липса на изоставени деца, за които да се грижат.

Хуманитарната криза и истинският дух на „Сумуд“

Както повечето останали християнски инициативи, те разчитат основно на дарения. И двете сиропиталища все повече зависят от хляба, който салезианците пекат всяка сутрин и им даряват. Акцентът на годината за тях бяха пиците, които Елиас от витлеемския хостел им приготви с пари, дарени от далечна Австралия. Отец Джесудос Арокям, ректор и директор на Салезианската институция във Витлеем, обясни подробно практическата работа, която салезианците извършват в целия град. Моят собствен фокус обаче беше върху това как да съберем пари за тях в тези трудни времена, когато мнозина от хората, на които помагат, нямат нито един пукнат грош.

Успях да осигуря сериозна подкрепа от Австралия, но само Австралия далеч не е достатъчна. Когато пропалестинските активисти организираха своята неотдавнашна флотилия „Сумуд“, те похарчиха над 10 милиона долара, за да постигнат абсолютно нищо, освен шепа заглавия в медиите и неподходящо присвояване на самата концепция за „Сумуд“. Понятието „Сумуд“ описва палестинската решимост да се държат за родната си земя, независимо колко безнадеждни са шансовете.

Палестинците, с които разговарях, бяха единодушно неизненадани и разочаровани от подобно прахосничество. Ако някой наистина демонстрира истински „Сумуд“, това са именно онези палестинци, които се борят и остават на земята си, заедно с фигури като латинския патриарх кардинал Пиербатиста Пицабала, архиепископ Мор Антимос Джак Якуб и добросърдечните австралийци, които стоят рамо до рамо с тях — не само в Газа, Витлеем и Тайбе, но и в Светите земи като цяло. Латинската патриаршия в Йерусалим също има отворена страница за дарения.

Равносметката

Разбира се, има много европейски и австралийски християнски групи, които ги подкрепят. Въпреки това, никъде призивът на Исус от Матей 9:35-38 — „Жетвата е изобилна, а работниците малко“ — не е по-уместен, отколкото в самата земя, където Той е живял. Днес тази земя се нуждае не само от нашата любов и молитви, но и от цялата практическа помощ, която можем да изпратим.

Автор: Д-р Деклан Хейс

Д-р Деклан Хейс е пенсиониран ирландски професор по финанси, който наскоро посети Йерусалим и Западния бряг, за да установи как най-добре може да се помогне на затруднените християнски общности там.

Източник: „The European Conservative“