“Докато се занимаваме с това кой си побърниква по коя дупчица и дали върхът на човешкото удоволствие е допирът с пауново перо или кокоши трън, което, нека си признаем, си е достойна пикантерия, европейската цивилизация тихомълком си обрязва фалоса и стерилизира репродуктивната си система.
Докато прехвърляме въжени мостове между многополовите си фантазми и водим безконечни семантични битки за местоимения, Китай завършва стратегически инфраструктурни проекти с мащаба на 170 футболни стадиона, а роботизирани системи монтират стъклените им куполи с хирургическа прецизност.
Докато зеленеем от патологичен алармизъм и се тупаме в гърдите с донкихотовски ветрогенератори, Китай залесява цялата пустиня Гоби с роботи и дронове.
Европа живее в символен затвор, населен с призраци от миналото, които продължават да пазят отдавна обезценени свещени камъни. Както през XIX век Османската империя е била болният човек на Европа, така днес Европа е болният човек на света. Утопията за неизбежния либерален прогрес носи със себе си ентропия: първо разрушава ценностните йерархии, после институциите, а накрая самата способност на обществото да различава ред от хаос. Остава само псевдодемокрация, която е просната на паважа, като бял човек, накълцан с нож. За да не съзреш, че безкрайната дърдорилня за човешки права е инструмент за социално остракиране и лична несвобода, трябва или да си напълно идеологически заслепен, или доброволно да си се отказал от способността да мислиш.
И вече чувам как от обора на политическата неврастения изскача поредното многополово яре и възмутено възкликва:
– Ама ти, мизантроп и ксенофоб такъв, в Китай ли искаш да живееш?
– Не, душко златна.
Но докато ти демонстративно се прехласваш по собствената си морална помпозност, Китай ще влезе тук с капитал, технологии и геополитическо влияние, а ти все още ще танцуваш в затвора на постмодерните си блянове и ще наричаш собствения си идеологически карнавал „борба за човешки права“.”
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.