Духовните водачи на православна България бяха истински монаси и духовни хора

Двамата български патриарси, които помня в своя съзнателен живот, "покриват" двете епохи на съвременна България - социализъм и капитализъм. 

Дядо Максим и дядо Неофит държаха по свой начин меко, но всъщност твърдо, духовната макрорамка на България, докато в нея се боричкаха всякакви ега, готови на всичко, за да се доберат до политическата власт и властта на парите без да знаят какво да правят с тях. Това е много интересен парадокс, който носи надежда за всички ни. 

Духовните водачи на православна България бяха истински монаси и духовни хора като контрапункт на всичко злободневно от Тодор Живков досега и въпреки него. Нищо общо с българското чалга-злободневие и политика. 

Максим и Неофит са истински изразители на българското благочестие - скромно, смирено, без изхвърляния и без уморителното самомнение. Съвсем различни от масовия публичен дискурс. 

Те са надеждата, че българщината не е българщина от етнографските представи на самодейци по фолклор, а дух, който е устойчив и твърд, въпреки привидната си маска на конформизъм. Под нея стои твърда вяра и човешка доброта по Божий образ. И двамата български патриарси бяха истински вярващи православни християни, което в днешно време е голям дефицит, но по-важното е, че те не бяха светски хора по дух, нито бяха политически изкушени. 

Затова и опазиха църквата, както можаха. Сега идва друга вълна, повлияна от несравнимо по-агресивната и изострена злоба на деня и за мен ще бъде много интересно да видя следващия патриарх. Неговият избор ще покаже лицето на днешна България. Аз вярвам, че никакви политически интриги, комбинации и човешки усилия не могат да решат това.

В Църквата, а и извън нея го решава Светия Дух, който духа накъдето поиска (както се казва в Евангелието). От името на следващия патриарх ще разберем какво е станало с България през последните години. Бог да прости дядо Неофит, който всеки ден се молеше за всички нас. Не знам дали си даваме сметка какво означава това.