Да вярваш в нещо не е въпрос на масово внушение или психоза

Седя и долавям с периферията си някакви реклами. 

Джъмбо - онези с евтините китайски стоки за деца, обявяват своя мироглед за Коледа. Изведнъж някакъв кока-коледов дядо мраз се прави на електротехник и с патос, прекъсва ел. верига от последователно свързани лампи, като обявява на някакви деца, елфи или де да знам какви малки (и поради тази причина неразумни същества), че:  „Един да не вярва в Коледа – никой не вярва?“ Демек, един да не вярва и – мрак!

Та това е основна формула за масов контрол. Всеки следи всеки дали вярва и само някой да посмее да не вярва! Веднага се докладва на дядо кока-коледа и той му отвинтва крушката. Велико! Гьобелс ликува! Дори не ликува, защото изпитва астрален оргазъм, а оргазмът е повече от ликуване. 

Никой не се замисля, че да вярваш в нещо не е въпрос на масово внушение или психоза. Вярата е нещо интровертно и дълбоко лично. И никога не зависи от някаква масовка. Ни-ко-га! 

Аз, нека не ви притеснявам, но веднага бих се усъмнил във вашата Коледа. Не за друго, а само да изпитам устойчивостта на твърдението ви. И без изненада откривам, че когато не вярвам във вашите твърдения (тъпотии) веригата се прекъсва и следователно никой не вярва.
Джъмби мамини сладки. По коледа се случват чудеса, затова вземете, че направете нещо градивно - Уволнете рекламния си отдел!