Нямаме бъдеще като народ без език

Писал съм това преди 4 години във връзка с издадения тогава "превод" на "Под игото". Сега виждам, че нещата са още по-зле.
По въпроса за "Под игото" и не само.

Всеки от сериозните литературни езици по определение е консервативен. 

Прекъсването на континуитета му е признак за сериозна криза преди всичко в образователното ниво на говорещите го, а и за национална криза. 

Французите имат цяла Академия, която се занимава само с опазването на чистотата на езика им и не зная някой да оспорва нейния авторитет. Не мога да си представя в Русия Пушкин да бъде "преведен". Познаването на по-старите форми в един език е признак на образованост. Особената ми връзка с гръцкия се дължи и на това, че този народ е запазил своята езикова и литературна традиция в продължение на 3000 години – без прекъсване. Не познавам образован грък, който да не може да разбере текст на 1000 години, да речем.

Та за нашия си език: абсолютно наложително е изземването на властта върху него от ръцете на жалки илитерати. Езикът ще се загуби без сериозен и приложим законов и институционален контрол. И той трябва да бъде поверен на знаещите, които в момента са едно притиснато в ъгъла малцинство.

Нямаме бъдеще като народ без език. Нямаме бъдеще, когато управляващата прослойка е тъжно (дори не смешно) неграмотна. Загубени сме с повсеместната простащина. А тя започва от езика. Няма как децата и младежите да разберат един литературен текст, когато родителите им си служат с 500-1000 думи (често на диалект или жаргон), учителите нямат никакъв социален престиж и следователно са неподготвени, а "неологизмите" на управляващите, на бюрократите и на много журналисти служат за създаване на вицове.

Пиша горното с болка и с пълното съзнание, че след 20 години Йовков и Яворов ще са толкова непознати у нас, колкото Херодот или Сафо.

А че може - може: вижте възраждането/ пресъздаването на иврит. Но за това трябват ум, обща воля и незабавни практически действия. А не от една страна популизъм, чалга, кръчмарско патриотарство, а от друга – снобско и също неграмотно англицизиране (което всъщност е латинизиране). 

Ще ме прощавате, но някои извисени "литературни критици", журналисти и писатели – да не цитирам имена – така и не научиха правилото за пълния/ краткия член.