България спечели още едно арбитражно дело и отби иск за 113 милиона евро. Вече има 15 победи в 16 процеса

България е спечелила като ответник арбитражното дело, заведено от израелските инвеститори в имотния проект „Витоша Ризорт 2000“ ООД пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Страната ни беше ответник по иск за 113,1 млн. евро плюс сложна годишна лихва, като арбитражното дело срещу България беше заведено на 12 декември 2018 г. от израелските граждани Мордехай Рамот и Рами Леви, съобщават от Министерството на финансите.

Новината е изключително важна, като се има предвид, че адвокатски лобита, включително такива, които са свързани със страни, съдили България, атакуваха в медиите начина, по който Министерството на финансите организира защитата на държавата. Като финансов министър Асен Василев четири пъти опита да саботира държавната защита, като прехвърляше прерогативите по организацията към Министерството на правосъдието и бавеше плащания към адвокатските кантори, които представляват България. Сега става ясно, че това е шестнадесета победа за страната ни и статистиката вече придобива следния вид: 16 победи (15 дела като ответник и едно като ищец) и една загуба (като ответник).

Министерството на финансите, дословно:

„В делото ищците се оплакваха от множество актове на българските съдилища и други държавни органи във връзка с производството по несъстоятелност срещу тяхното дружество „Витоша Ризорт 2000“ ООД. По-конкретно, ищците се оплакваха от действията и крайните решения на Софийския градски съд, Софийския апелативен съд, Върховния касационен съд и актовете на Висшия съдебен съвет в делата за откриване на производството по несъстоятелност, налагане на обезпечителни мерки, обявяване на дружеството в несъстоятелност, приемане на вземанията на кредиторите, процедурата по осребряване на имуществото на дружеството, както и от действията на Министерството на правосъдието при надзора на дейността на синдика, и действията и решенията на Административен съд – София-град и Върховния административен съд по делото за налагане на наказание на синдика. Те твърдяха, че тези действия поотделно и в съвкупност представляват съдебно експроприиране на тяхната собственост в нарушение на задълженията на България, установени в Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Израел от 1996 г.

Ищците претендираха обезщетение за вреди в размер на 53,3 милиона евро, от които 5 милиона евро представляваха обезщетение за неимуществени вреди за това, че действията на българските съдилища и други държавни органи са причина за смъртта на М. Рамот; лихва в размер на 59,8 милиона евро до 12.11.2021 г. и лихва в размер на законната лихва по българското право, с годишна капитализация, от 12.11.2021 г. до изплащането на обезщетението.

На 23 декември 2025 г. арбитражният трибунал постанови своето окончателно решение. В него трибуналът отхвърли всички искове на ищците и постанови, че актовете на съдилищата и другите органи на Република България в горепосочените дела не представляват нарушения на стандартите за третиране на чуждестранните инвестиции, установени в Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Израел.“

Победата в контекст

С новата победа спестените разходи за данъкоплатците вследствие на отбитите съдебни претенции вече достигат около 5,15 милиарда лева при възможни разходи, ако делата бяха загубени, в размер на 5,16 милиарда лева. Статистиката е изключително важна и трябва да се споделя, защото през последните години лобитата на няколко влиятелни адвокатски кантори у нас твърдят, че България се защитава по неправилен начин. Те желаят да поемат бизнеса с процесуалното представителство на България по такива дела и за да постигнат целта си, използват широка палитра от прийоми.

Критикуват България, на първо място, че води самите дела, вместо да търси споразумения с ищците. След това упрекват държавата, че плаща твърде скъпо за процесуално представителство, наемайки едни от най-влиятелните адвокатски фирми в света, като твърдят, че едва ли не могат да вършат същата работа за далеч по-малко пари. Оспорват и услугите на експертите, които адвокатите ползват в хода на процесите.

Конкретно по това дело адвокат на ищците е българинът Първан П. Първанов — един от гласовитите критици на начина, по който България организира защитата си по арбитражните дела. През 2022 г., при споделяне във Facebook на една от публикациите, обвиняващи правителството, че пилее пари, адвокат Първанов коментира, че знаел „от първа ръка“ как адвокатите на България харчат неоправдано средства, упреква ги за подбора на документи, които се превеждат, за избора на привличаните експерти и т.н.

Интересно е, когато коментира, че знае „от първа ръка“, дали адвокат Първанов има предвид именно прясно загубеното дело, по което той лично участва като представител на ищците. Когато казва, че се пилеят пари и „се наемат „експерти“, които не са експерти по конкретния проблем“, дали адвокат Първанов не се опитва да атакува организацията на ответника, компрометирайки я пред медиите. Или пък не вярва, че Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове е справедлив съд, пред който всяка страна може да изложи позицията си, използвайки каквито методи прецени, за да подкрепи твърденията си, а арбитрите са на достатъчно високо ниво, за да пресеят празните приказки, да вникнат в същественото и да отсъдят справедливо — и затова му е нужно да пренася делото в медиите.

С изказванията си адвокат Първан П. Първанов изкривяваше информационната среда, докато другата страна си вършеше работата тихо и на терен пред вашингтонските арбитри.

Изниква и въпросът дали саботирането на защитата на България по висящите арбитражни дела не е една от най-големите корупционни схеми на „Продължаваме промяната“ и „Да, България“, които още в края на 2021 г., преди да се заемат със смяната на Гешев като главен прокурор и да инициират промени в Конституцията, се заеха да „реформират“ именно държавните дела по инвестиционни арбитражи — сфера, в която практиката и времето са доказали, че защитата на България има изключителна ефективност.

Схемата звучи така: държавата назначава „правилните“ кантори, те предлагат на отсрещната страна споразумения, държавата плаща по тези споразумения. Всичко това се представя като вина на „лошите“ партии на статуквото — по-конкретно на Борисов и Пеевски. Междувременно завеждането на дела се превръща в спорт, канторите търсят сърдити неуспели инвеститори, на които обещават дял при успех, а партиите на промяната плащат щедро на приятелските адвокатски лобита, като приписват вината за всичко на ГЕРБ и ДПС.

Асен Василев опита да закрие дирекцията, която организира защитата, и да прехвърли отговорността по организацията към Министерството на правосъдието — в нарушение на поне два закона. Бавеше плащания към адвокатите по издадени фактури за вече свършена работа, включително непосредствено преди финално изслушване по едно от висящите дела. Отказваше да одобрява нови лимити за разходи и опита да наложи твърд лимит на плащанията по дела, без значение колко сложни могат да се окажат те.

Накрая Василев откри война на собствената си администрация в Министерството на финансите. Взе свое протеже — бивш депутат от ПП — да го съветва как да подхожда към арбитражите. Сумата по договора и неговата продължителност показваха, че консултантът получава възнаграждение от 5000 лева месечно, като договорите се подписваха по начин, заобикалящ Закона за обществените поръчки. Кулминация в усилията на консултанта беше създаването на междуведомствен съвет, който да „умува“ как държавата да се организира по всяко дело, като в този съвет влизаха представители на министерства без никакво отношение към конкретните казуси. За сметка на това професионалната администрация в Министерството на финансите беше принизена до ролята на протоколчик в заседанията на съвета и технически изпълнител на неговите нареждания — също в нарушение на законодателството.

Колегите му — съдебни министри — също помагаха. Атанас Славов, в кабинета на Николай Денков, в прав текст заяви през лятото на 2023 г., че го вълнува управлението на бюджета за съдебни дела. Надежда Йорданова, която ръководеше Министерството на правосъдието в кабинета на Кирил Петков, беше мълчалив изпълнител на волята на Василев.

Победата на България в това дело е един от най-знаковите примери, защото седем години в медиите се насаждаше представа, че проблемът на инвеститорите е политическата корупция в България. Постоянно за виновници се сочеха представители на политическата класа и се твърдеше, че само корумпираната съдебна система може да стигне до решенията, които се тиражират в медиите.

През годините, в които „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ имаха достъп до властта, срещу България бяха заведени две арбитражни дела, а Министерството на финансите получи предупреждение за завеждане на трето, ако не приеме договорка за извънсъдебно споразумение с последния собственик на „Кремиковци“ — Прамод Митал. След като последното управление с участието на ПП–ДБ — коалиция, която Лена Бориславова нарече „сглобка“ — се разпадна, вече близо две години няма заведено ново дело, а предупрежденията на Прамод Митал остават без последствие.

Фактът, че казусът приключва с победа за България, показва, че всеки може да обвини държавата като виновник, но далеч не е задължително това да бъде вярно.

Насаждането на дезинформация в медиите също е опасна практика, защото създава невярно разбиране по темата. Сега, когато делото е приключило с победа за страната ни, добрата новина по подразбиране ще остане извън новинарския поток и обществото няма да научи, че всички манипулации са се оказали безпочвени. А е възможно те да са били част от план, целящ да принуди или дори да склони представители на политическата класа да „свалят гарда“ или изобщо да се откажат от защитата по арбитражните дела.

Автор: Стефан Антонов, Glasove.com