Румен Радев идва — и Борисов и Пеевски си тръгват
Времето на половинчатите думи свърши.
Днес България не гледа към сцената — тя гледа към посоката.
И тази посока е ясна: край на задкулисието, край на страха, край на модела, който години наред държеше държавата в застой.
Румен Радев не идва с крясък.
Той идва с позиция.
С постоянство.
С отказ да се огъне, когато натискът е най-силен.
И точно затова думите му тежат — защото не са импровизация, а линия.
Срещу него стои не един човек, а система.
Система от зависимости, удобни договорки и безнаказаност.
Система, чийто символи за мнозина са Бойко Борисов и Делян Пеевски — не като личности, а като начин на управление, който изчерпа доверието на хората.
Тук не става дума за реванш.
Става дума за разграждане на модел.
За връщане на държавата там, където ѝ е мястото — при гражданите.
За управление, което отговаря, а не се крие.
Което чува, а не заглушава.
Радев не обещава чудеса.
Той настоява за ред.
За прозрачност.
За честност, която не се договаря зад кулисите.
И в това настояване хората разпознават не лидер на партия, а глас на достойнството.
Защото България не е обречена.
Тя е уморена да бъде лъгана.
Уморена да плаща сметката на чужди решения.
Уморена да гледа как едни и същи имена се въртят, докато надеждата се отлага.
Днес вече не питаме „може ли“.
Днес казваме „достатъчно“.
Достатъчно от безкрайния преход.
Достатъчно от политиката на сенките.
Достатъчно от държава, в която отговорността все изчезва.
Румен Радев идва не да дели, а да сложи граница.
Между миналото и бъдещето.
Между задкулисието и светлината.
Между страха и избора.
И когато тази граница се начертае,
няма нужда от викове.
Истината просто остава.
България върви напред.
Моделът си отива.
И този път — няма връщане назад.
Автор: Виктор Вичев, фейсбук
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.