Слово за оброка ( не е правилно да се използват думите "курбан" или "корбан")

Слово за оброка ( не е правилно да се използват думите "курбан" или "корбан")

Православната християнска трапеза на благодарността и любовта

Скъпи братя и сестри в Христа,

С болка, но и с пастирска загриженост в сърцето си, чувствам дълг да кажа няколко думи за една дума, която често се използва неправилно, а заедно с нея - и за смисъла на една дълбоко християнска практика, която мнозина не разбират, а други - умишлено или не - изопачават.

Говоря за така наречения "курбан" или "кОрбан".

Чуваме тази дума навсякъде - при имен ден, рожден ден, след болест, след катастрофа, след премеждие, след изпитание. Хората казват: "Ще направя корбан", "Ще дам курбан за здраве". Казват го искрено, с благодарност в сърцето си, но често без да осъзнават, че самата дума и вложеният в нея смисъл не принадлежат на православната християнска традиция.

И тук е важно да бъдем точни, защото вярата не търпи неточности.

Думата "курбан" не е християнска.
Тя е с арабско-османски произход, навлязла по време на османското иго в България отпреди 633 години. Няма корен в нито един православен богослужебен текст, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание. Тя не изразява православното разбиране за благодарност към Бога.

Това, което православните християни извършват, не е жертва в старозаветен или мюсюлмански смисъл.
В Стария Завет жертвата на агнето е предобраз на Христос - на Агнеца Божий, Който веднъж и завинаги принесе Себе Си в жертва за спасението на света. След Христовата жертва кръвни жертви повече не съществуват. Те са изпълнени и завършени в Кръста и Възкресението Христово.

Затова всяко твърдение, че православният "курбан" е жертва, е богословски невярно.

Правилната, православна дума е: ОБРОК.
Това е стара българска, църковнославянска дума.
Оброк означава посвещение, обещание, благодарствен дар, принесен не за умилостивяване на Бога, а в благодарност към Него.

Оброкът не е кръв, а любов.
Не е страх, а благодарност.
Не е магия, а молитва.

Православната християнска практика е ясна и благословена: - носят се продукти в храма ( главно сол и елей! ),
- четат се специални молитви за здраве и благодарност,
- храната се приготвя с тях,
- в идеалния и напълно правилен вариант свещеникът се кани в дома, където отслужва водосвет и молитва - Молебен за здраве, и поръсва вече приготвената храна със светена вода.

Няма задължение месото да е агнешко ( желателно е! ). Може да е риба, може да е постна храна, може да е символично. Същността не е в месото, а в молитвата и милосърдието.

Оброкът е продължение на първохристиянските агапии - трапезите на любовта.
Там са се хранили бедни, нуждаещи се, странници, християни в скръб и радост. Това е била жива вяра, действена любов, социална и милосърдна грижа.

И днес смисълът е същият: - да благодарим на Бога за изцеление,
- за спасение от беда,
- за преминато изпитание,
- за живот, който ни е дарен отново.

Не се коли в дворовете на храмовете.
Не се пролива кръв с такава нехристиянска цел.
Не се прави жертва.

Прави се благодарност.
Прави се милостиня.
Прави се обща трапеза на любовта - с близки, роднини, съседи и ГЛАВНО - нуждаещи се.

И накрая искам ясно да кажа:
има ХРИСТИЯНСКИ ( протестанти! ) и нехристиянски общности, които обвиняват православните християни, без да разбират тази дълбочина. Те гледат повърхността, но не виждат сърцевината. Не познават Преданието, не разбират смисъла, и затова съдят погрешно.

Затова ви моля и ви съветвам -
наричайте нещата с истинските им имена.
Не "курбан" или "корбан", а оброк.
Не жертва, а благодарност.
Не страх, а любов към Бога.

Защото нашата вяра е вяра на Светлината, на благодарното сърце и на живата любов.

Богу слава за всичко!

Автор: отец Васил Василев