АЗ ТЕЗИ ХОРА ГИ ПРЕЗИРАМ

Мартин Карбовски е споделил в Lentata моята публикация „Папийонки и голи ръкави“ – за това, че доцент Георги Лозанов – като председател на жури, е наградил за най-добра журналистка Цветанка Ризова. 

Такъв човек като Георги Лозанов – за председател на жури за журналистика, мен ме възмущава. 

Обидно ми е и тъжно едновременно, че именно хора като Цветанка Ризова се награждават. 

Под публикацията ми в Lentata госпожа Слава Янакиева е написала следния коментар – цитирам дословно:

„Ама много сте жалки, наистина. Вие на Георги Лозанов на малкия пръст не можете да се намажете, но понеже сте глупави – и това не можете да разберете. А този нещастник с „поезия“ от нужника в двора по-добре да си наляга парцалите. Впрочем ето спесимент от неговото „творчество“.

„Децата ми на щъркелите с клюна
пришиха кръстче в черните простори. 
Луната снощи бе като маймуна,
която от небето ми говори.“

Става ясно, че госпожа Янакиева ме смята за нещастник, за поет на нужника от двора и ме съветва да се скрия. Смята, че аз не мога да се намажа на малкия пръст на Георги Лозанов и че съм толкова глупав, че не мога да го разбера.

Аз дълбоко презирам и госпожа Янакиева, и нейния съпруг Калин Янакиев, и Георги Лозанов. Гнуся се от тях. Каквито и постове да заемат, каквото и да правят и както да ги бутат навсякъде, за мен  те си остават плужеци, които дъхтят на софийски боклук. Госпожата не съм я и виждал, нито знам каква е, но знам, че събира и отвращение, и омраза, а колкото пъти мина покрай съпруга ѝ, ходя да ми леят куршум, защото ме е страх да го гледам – мрачен, категоричен и зловещ като средновековен инквизитор. 

Георги Лозанов в края на краищата е оперетъчна фигура, която едновременно развеселява и натъжава, но която не може и да си помисли, че няма да е на хранилка, да е винаги началник и винаги да ни поучава. 

Изглежда няма да се размине без големи и сериозни трусове, защото тези хора са ни стиснали за гушата, запушили са всички канали и са си присвоили правото на единствени съдници. Аз съм бил „нещастник с „поезия“ от нужника в двора“ – ето ви ги научните им степени, ето им я духовността. Такива като тях – като Георги Лозанов и Янакиеви – има с лопата да ги ринеш – полуфабрикати, които, знаейки, че са бездарници, развяват мракобесните си знамена и искат да се съгласим, че освен тях никой друг не бива да съществува и да притежава истината. 

Ще го кажа за трети път – тези хора са за презиране, за отвращение и за забрава. В която впрочем не се съмнявам. Тях вече ги няма, но те не го знаят. Те вече не говорят, а съскат. Но съскат винаги правилно.

А стиховете, които цитира, за да ме „злепостави“, са от едно мое много тъжно стихотворение, но госпожа Янакиева хабер си няма от поезия, защото за поезията трябва да имаш душа, а не вместо душа – гной и злоба. И вещерство.

Да не ви пука какво говорят такива. Те наистина са свършени. Те няма какво друго да правят, освен да бъдат свършени.