Знаете ли какво е да ви ИЗТЕЗАВАТ под звуците на Дико Илиев в продължение на 5 години всяка делнична сутрин?

А знаете ли какво е да ви ИЗТЕЗАВАТ под звуците на Дико Илиев в продължение на 5 години всяка делнична сутрин?
През 70-те години на миналия век, в родния ми град Кула имаше задължителна ведрина преди учебните часове в училище. И докато сънени махахме ръце и крака във всички посоки за „здрав дух в здраво тяло”, даскалът ни по музика, легендарния Иван Соланов, изнасяше модерната си йоника, с която вечер в ресторанта свиреше „Когато бях малка глътнах писалка, сега съм голяма и нищо ми няма”.
А като свършехме с упражненията, следваше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО „дунавско хоро”! Който не играе или го наказват, или го изпитват! Все пак това беше любимото хоро на Бай Тошо. Дикоилиевски ТЕРОР! Ние тогава бяхме някаква клети хлапета в начални класове. Клатехме се като пингвини, хванати за ръце, спъвахме се и се ритахме. Пълна клоунада. Незаличимо издевателство за цял живот. Тотална травма върху детска психика. 
Едва оня ден разбрах, че този ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН танц бил „авторски” на Дикото. И ми олекна! Сега когато на някое фирмено парти, ми дойде агресивен пиян чобанин, да ми иска „дунавско”, с огромна наслада ще му заявя, че е ЗАБРАНЕНО! Няма вече как да ми мине с номер, че това е фолклор! КРАЙ!
Близо половин век чаках това възмездие!
P.S. И много моля без ПОУЧИТЕЛНИ коментари на „специалисти”!
P.S. 2: А авторски права за откраднатите ми статуси във Фейсбук … КОГА?