Гастролиращ мошеник

Срещат се и във виртуала, и в живия живот народопсихолози-аматьори, които много обичат да назидават публиката и да се възмущават, когато публиката обсъжда някоя случайна или неслучайна, но популярна фигура.  Същите процеси се наблюдават и покрай аферата, забъркана от някой си Христо Грозев, самоопределил се каторазследващ журналист. Много хора остро реагираха на нахлуването на въпросния Грозев в публичното пространство. В голямата си част читателите, слушателите и зрителите заклеймиха самозванеца. Но се намериха и такива, които застанаха в защита на Грозев, мотивирани от хипотезата, че ние, българите, сме зъл и заядлив народ, нищо не харесваме и сме готови да изядем с парцалите всеки, станал известен по един, или друг начин. Аз не знам да има зъл и заядлив народ, както не ми е известен и народ, обгърнат от добродетели. Избягвам да правя народопсихологически анализи, зощото това е труден, сложен и тънък занаят, който изисква широкоспектърни познания. Но в случая с Грозев напълно заставам на страната на онези, които провидяха в биографията и действията на самозванеца един елементарен комбинатор, излъчен на сцената незнайно от кого и незнайно защо. Грозев би могъл да бъде шлосер, футболист, лекар, космонавт или зеленчукопроизводител, но това едва ли би променило по някакъв начин възприятието на портрета на този гастролиращ мошеник. Извинявам се на българския народ.