„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие

„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие
03-01-2023г.
0
Лидия Делирадева

За филма „Ботев” на Максим Генчев, с който бяхме удостоени снощи по БНТ.
Имам претенции, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да разбирам от кино и литература. Имам също така и уважение към себе си и към изкуството на големия екран.
Да обидя филма е най-лесно, думи колкото щеш, но ми се иска да потърся причината за този пореден позор в новото българско кино. Да, направих усилие да изгледам „Ботев” докрай. Трагедия е дори меко да се каже. 
Едно инертно униние се е настанило във всичко около нас. В киното ни също. И то иде от факта, че бездарните трябва и те хляб да ядат, но вместо да хванат гегата и смирено да пасат някое стадо, искат да добият звездна слава, да станат видни граждани сиреч.
Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат актьори. Нито един, нито един образ не е съвършен и вълнуващ. Един безкраен и тягостен рецитал на бездарници, събрани около благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват образите, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават гордост, не ни въвеждат в неспокойствие, устрем или афект, те просто си заработват парите. И толкоз...
И най-бездарен сред бездарните образи е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев - Матей Генчев. Матей Генчев не бива да се мъчи с актьорството. Както и баща му не бива да се самооскърбява като творец и режисьор.
Но ако има нещо положително в снощната ми мъка, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен спомени за онова българско кино, което и до днес ни държи будни и гладни за още изкуство.
Помните ли филма „Под игото” на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал образа на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на снимките актьорите органично са влизали в ролите си, че Константин Кисимов не си е събличал дрехите за ролята и не си е махал мустака, за да се слее напълно с образа на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.
Помните ли Григор Вачков в образа на Банко в „Мъжки времена”? Той също не се е разделял с екранните си дрехи, седял е с тях дори в хотелската си стая, а след снимките е подарил онзи груб ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.
А за „Хан Аспарух” Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил съдба и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били обсебени от ролите си.
Ето така, драги зрители, някога се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното съзнание, че образите остават, а хонорарите отлитат.
„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие. Посредствеността се е възцарила във всичкото ни, драги зрители. Тя повече от 30 години ни се предлага от малкия и големия екран под формата на „Умирай трудно” и подобни бълвочи. 
Не знам коя куха чиновническа тиква е разрешила финансирането на тази трагична бездарност. А дали им се услаждат хонорарите, как мислите?
 

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.