Защо еврото не е просто „следващата стъпка“ за България?

Лилия Божкова:

Адаптиран текст по анализ на Румен Гечев

През последните седмици наблюдаваме мощна пропагандна кампания - управляващите и част от опозицията внушават, че влизането в еврозоната е нещо неизбежно. Според тях решението вече е взето - в Брюксел и Франкфурт.
Националните медии повтарят хвалебствени реплики от еврокомисари и западни политици, които се възхищават колко „примерно“ се държи България - с ниски дългове и спазени икономически критерии. Но зад тази „европейска похвала“ се крият тежки отговорности, които никой не ни казва ясно.
 1. Влизаме в система на общи дългове, които не сме поемали
След присъединяването си към еврозоната, България ще трябва да участва във финансирането на дългове, поети от Европейската централна банка (ЕЦБ), включително:
спасяването на банки след кризата от 2007-2010 г.
800 милиарда евро за възстановяване от COVID-19
подготвяни още 800 милиарда евро за превъоръжаване на Европа
Ние ще плащаме не само за настоящи дългове, но и за бъдещи, независимо кога сме се присъединили. Това е заложено в нови инициативи за общо емитирани дългови ценни книжа, които силно се подкрепят от Франция, Испания и Италия - държави с огромни дефицити.
 2. По-бедните държави изостават още повече
България е последна в ЕС по икономически стандарт. Но в еврозоната няма „наваксване“ - статистиките от 2000 г. досега показват, че:
Италия, Испания, Португалия и Гърция не само не догонват Германия и Нидерландия, а изостават още повече
Франция, която днес е най-гласовита в защита на „общите дългове“, има бюджетен дефицит и дълг над допустимите лимити
Капиталите бягат от южните към северните страни - това означава по-малко инвестиции и по-малко растеж за такива като нас
Няма сближаване - има разделение. Това не е мнение - това са факти.
3. Вземането на решения в ЕЦБ е концентрирано в няколко държави
След влизане в еврозоната:
нямаме самостоятелна парична политика
решенията се вземат от малък кръг страни (Германия, Франция и др.)
ще участваме в разходите, но няма да определяме правилата
Пример: ако България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., инфлацията у нас ще бъде много по-висока от средната за еврозоната, но ЕЦБ ще води политика с ниски лихви, за да стимулира икономиките на Германия и Франция - не нашата. Това ще засили инфлацията още повече у нас.
 4. Губим контрол над валутните си резерви
След присъединяване към еврозоната:
валутните резерви на БНБ (около 40 милиарда евро) ще се управляват от ЕЦБ
въпреки твърденията в медиите, в документите на ЕЦБ ясно пише, че резервите на националните банки се държат от Централната банка на еврозоната
С други думи, предаваме един от последните си инструменти за финансова независимост.
И накрая: Кой ще спечели?
Военно-промишлените комплекси на Франция, Германия, Италия и Испания ще усвоят милиардите, събрани от общите дългове.
Ние - слаборазвитата периферия - ще плащаме, без да произвеждаме нищо значимо, освен боеприпаси.
Нашите резерви ще служат за гарантиране на чужди интереси.
Политическият ни елит ще получи „гаранции“ за власт и имунитет - а българският народ ще плати цената.
 Все още не е късно!
Решението не е окончателно. Все още имаме право да кажем „не“, ако искаме да запазим икономическата си самостоятелност, финансовата стабилност и правото сами да определяме бъдещето си.