Тръмп взима правилното решение – засега

Президентът реши да даде шанс на дипломацията.

Президент Доналд Тръмп беше подложен на огромен натиск през последната седмица да се включи във войната на Израел срещу Иран. Консервативният радиоводещ Марк Левин използва своето предаване, както и частен обяд с Тръмп, за да подчертае колко сериозна заплаха представлява една Иранска ядрена държава за Израел, Съединените щати и за световната цивилизация. Сенатор Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина) се появяваше при всяка възможност по Fox News, за да настоява Вашингтон или да предостави на израелските ВВС тежките 30 000-фунтови бомби Massive Ordnance Penetrator (MOP), нужни за унищожаването на иранския подземен ядрен обект във Фордо, или да бомбардира самият обект. Някои от по-заблудените мислители дори говореха за използване на бомбардировките като начин за смяна на режима в Техеран или за разоръжаване на Ислямската република. А после идва и израелският премиер Бенямин Нетаняху, който – въпреки публичните си уверения в противното – със сигурност се опитва да убеди Белия дом да стане страна във войната.

Тръмп обаче не беше избран за втори мандат, за да започва нови войни — той беше избран, за да ги приключва. Това сам го заяви в речта си при встъпването в длъжност. Тръмп може да говори за убийства на чужди лидери като севернокорейския диктатор Ким Чен-ун (в първата година от първия си мандат) или върховния ирански лидер аятолах Али Хаменей, но действията му са много по-умерени, отколкото реториката. Да, той наследи въздушната война срещу хусите в Йемен и избра да я засили, разширявайки обхвата и темпото на ударите, но също така реши да я прекрати по-малко от два месеца по-късно, отчасти защото операцията не постигаше почти нищо за защита на свободата на корабоплаването в Червено море. Когато Тръмп решава да използва сила, той предпочита бързи, театрални демонстрации – като въздушните удари през 2017 и 2018 г. срещу сирийски военни цели – вместо продължителни войни от типа на тези при Буш и Обама.

По-рано тази седмица Тръмп заяви, че никой не знае какво ще направи спрямо Иран. На 19 юни той взе решение: войната ще бъде избегната – засега. „Имам съобщение директно от президента: ‘Въз основа на факта, че има шанс за съществени преговори, които може и да се проведат, а може и да не се, с Иран в близко бъдеще, ще взема решение дали да действам или не в рамките на следващите две седмици’“, заяви говорителката на Белия дом Каролайн Левит на 19 юни. Изглежда, Тръмп е готов да даде на иранците още две седмици, за да седнат на сериозни преговори и да се намери дипломатически изход от кризата.

Това е добра новина, дори и ако ястребите плачат за нея по телевизията. Макар че привържениците на военния вариант уверяват Белия дом, че ударът по Фордо ще бъде сравнително лесна, плавна и ограничена операция, това също така би било акт на война срещу страна – Иран – която не се колебае да отвърне, когато е притисната в ъгъла. Видяхме това преди пет години, когато САЩ убиха иранския генерал Касем Солеймани, а Иран отвърна с изстрелването на няколко десетки балистични ракети по две американски бази в Ирак, при което бяха ранени около 100 американски военни. По щастлива случайност никой не загина, и Тръмп успя да деескалира ситуацията преди да се стигне до пълномащабна война.

Но късметът е лоша опора за политиката. Дори ограничена операция срещу Фордо няма да е „чиста“. Иранците ще отговорят, както са го правили и преди, а макар че почти половината от арсенала им от балистични ракети може да е изчерпан, все още разполагат със стотици (ако не и повече), с които да ударят американски бази в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Йордания. Както съобщи New York Times на 17 юни: „Иран е подготвил ракети и друго военно оборудване за удари по американски бази в Близкия изток, в случай че САЩ се включат във войната на Израел срещу страната.“

Публицистите могат да пренебрегнат тези сведения, но американските политици – още повече президентът на Съединените щати – не могат да си го позволят. Достатъчно е да загине един американец, за да се окаже Тръмп под силен натиск, включително от собствената си MAGA база, да ескалира още. Ограничено еднократно действие може лесно да прерасне в точно такъв конфликт, какъвто Тръмп не иска да води.

Дългосрочните последици от военен удар също не биха били розови. Администрацията на Тръмп настоява, че Иран никога не бива да се сдобие с ядрено оръжие — позиция, която всяка американска администрация е заемала, откакто ядрената програма на Иран се превърна в ключов външнополитически въпрос. Въпросът обаче е: Какъв е най-добрият начин за постигане на тази цел? Неоконсервативните и интервенционистките кръгове, които отдавна желаят краха на Ислямската република, твърдят, че унищожаването на ядрената ѝ инфраструктура е по-добро решение, отколкото преговори с аятоласите за приемливо споразумение. А с времето – според тяхната логика – военните действия на САЩ ще отслабят фундамента на режима дотолкова, че брадатите духовници ще бъдат прогонени от власт.

Но ако целта на САЩ е неразпространението на ядреното оръжие, въздушното унищожение на иранския капацитет за обогатяване на уран би било ужасен начин да се постигне това. Не само заради рисковете на всяка високо рискова военна операция, но и защото използването на сила е сигурен начин да подтикнеш Хаменей да даде заповед за стремглаво изграждане на ядрена бомба. Засега той не е взел такова решение. Но когато една малка държава бъде ударена от суперсила и вече живее в опасен регион, ядреното възпиране – чиято привлекателност нараства в някои среди на иранската сигурност – се превръща в още по-желано решение. А ако Иран отговори с изгонване на инспекторите от Международната агенция за атомна енергия, светът ще има далеч по-малка яснота кога и къде Техеран се опитва да възстанови програмата си.

Възможно е Тръмп да е мислил за всичко това при вземането на решението си. Възможно е и да не е. Но важното е, че часовникът тиктака нататък. За щастие, американският пратеник Стив Уиткоф поддържа отворена линия за комуникация с иранския външен министър Абас Арагчи, а европейски представители са насрочили срещи с иранските си колеги в петък. Държавите от Персийския залив също предлагат посредничеството си за деескалация, така че има множество възможности за дипломатически изход.

И все пак, тази отбивка от войната ще е реална възможност само ако Тръмп действително е готов да договори споразумение, което и той, и иранците да могат да приемат. В момента той не води преговори, а поставя ултиматуми, на които иранците почти сигурно няма да отстъпят. Това трябва да се промени – и то бързо – защото сегашните позиции на страните – Белият дом продължава да настоява за нулево обогатяване, а Иран счита обогатяването за червена линия – водят до задънена улица.

Тръмп има избор: или да отстъпи от максималистичната си позиция в името на мира, или да се придържа към нея и отново да се окаже на ръба на война след две седмици.

Автор: Даниел Р. ДеПетрис

Даниел Р. ДеПетрис е външнополитически коментатор и анализатор по въпросите на сигурността, който често пише за американската външна политика, конфликти и геополитически стратегии. DePetris публикува в издания като The Spectator, The Atlantic, Defense Priorities, CNN и други.
 

Източник: “The American Conservative”