Време е за доларова дипломация в България

Съществуват начини САЩ да запазят влиянието си в Европа, без да разчитат на военни средства.

Българското правителство обяви планове да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година. Това е противоречиво решение, тъй като много българи не искат да се откажат от лева и да предадат контрола върху икономиката си на базираната в Брюксел бюрокрация. Проучванията показват, че поне половината от гражданите биха гласували против; протестиращи привлякоха вниманието на международни медии и настояват за национален референдум по въпроса. Правителството, очевидно уплашено от евентуална загуба, засега отказва да разгледа подобна възможност. За да реши кризата и да защити независимостта на България, популистко-дясната партия „Възраждане“ предложи Америка да използва дипломатическото си влияние в София и да убеди правителството да спре движението към еврото и вместо това да фиксира обменния курс на лева спрямо щатския долар. Така България ще запази валутния си борд и независимостта на централната си банка, която сега притежава.

На Америка би ѝ било лесно да направи това – дипломатическото ѝ влияние в Югоизточна Европа е силно. Въпросът не е дали САЩ могат да го направят, а защо биха си направили труда да демонстрират сила, особено в момент, когато се подготвят да намалят военното си присъствие в Европа и да се съсредоточат върху Азия в рамките на новия многополюсен ред.

Но има причини администрацията на Тръмп да обмисли предложението на „Възраждане“ – и те се коренят в самата история на Америка по отношение на многополюсността.

Преди Първата световна война, когато Америка се стремеше да увеличи влиянието си, без да прибягва постоянно до военна сила в тогавашния многополюсен свят, президентът Уилям Тафт агресивно провеждаше стратегия, известна като доларова дипломация. По негови думи, тя заменяше „куршуми с пари“. Използвайки икономическата мощ на Америка, Тафт целеше избирателно да сключва сделки с други държави, предлагайки различни форми на икономическа помощ или партньорства в замяна на ползи за Съединените щати.

Сега, когато Америка със закъснение започва да се отдалечава от биполярното мислене, тя трябва да помисли дали да не възприеме подхода на Тафт. А България е добро място за начало – по няколко причини.

Първата е влияние. Новата американска десница става все по-скептична – и с право – към участието на САЩ в съюзи от епохата на Студената война като НАТО, които се фокусират върху погрешната част на света и са пълни с държави, които не желаят да поемат своя дял от тежестта. Но един многополюсен свят ще бъде в постоянно движение. Би било разумно Америка да намери начин да запази влияние в региони като Югоизточна Европа, дори и докато намалява военното си присъствие там. Пренасочването към Азия е от съществено значение, но Съединените щати не трябва да изоставят възможността да печелят влияние другаде, ако това може да стане лесно и евтино, без особени ангажименти – както при доларовата дипломация. Позволявайки на България да върже лева към долара и така да блокира разширяването на еврозоната към страната, няма да нанесе икономическа вреда на Америка; няма да се налага включване в сложни търговски договори, нито ще се изисква допълнително действие от Вашингтон. Но това би дало на Америка значително влияние върху външната политика на България – ценен актив в ключов регион.

Втората причина е, че подобен ход би отслабил влиянието на Брюксел. Веднъж присъединила се към еврозоната, Европейският съюз ще увеличи значително влиянието си върху София (не е случайно, че Полша – една от най-независимите и икономически успешни страни в ЕС – не е в еврозоната и няма реални планове да се присъедини). Присъединяването на България към еврозоната е основна цел за брюкселския елит.

Администрацията на Тръмп очевидно не проявява интерес към работа с представители на ЕС, а предпочита двустранни отношения с национални лидери. До този момент от първия мандат на Тръмп вече се беше състояла среща на върха между САЩ и ЕС с участието на Жан-Клод Юнкер, тогавашния председател на Европейската комисия. Сега такава среща не е предвидена.

Тази промяна е продиктувана от националния интерес: за Америка не би било полезно ЕС като блок да се обедини дотолкова, че да може да се конкурира със САЩ. Но само да се подчертае, че администрацията счита националните лидери за по-важни от брюкселските чиновници, няма да отслаби тяхното влияние в рамките на съюза. Блокирането на разширяването на еврото обаче би показало слабостта на Брюксел, би дало кураж на вътрешните му критици и би подчертало колко по-влиятелна е Америка в Европа от самия Съюз.

Третата причина е, че подобна стъпка би могла да облекчи напрежението с Русия. Не е тайна, че усилията за прекратяване на руско-украинската война вървят трудно, поради упоритост и от двете страни. Макар че Тръмп може да се окаже принуден изцяло да се оттегли от мирните преговори, САЩ не бива да се отказват от опитите за подобряване на отношенията с Русия. (Ако многополюсният свят включва три полюса – американски, руски и китайски – не е в интерес на САЩ да са в постоянна вражда с другите два.) Иронично, но обвързването на лева с долара би могло да помогне. Брюксел открито не желае нормализиране на отношенията с Русия – в края на май блокът прие 17-ия пакет санкции и вече подготвя 18-ия. Агресивното разширяване на еврозоната към България – страна с исторически близки връзки с Русия – само ще затрудни всякакви усилия за нормализация. Но ако Америка блокира разширяването на еврото и същевременно изтегля войските си от региона, това ще помогне на Тръмп да изглежда помирителен към Москва, без да изглежда слаб.

И накрая, чрез действията си администрацията на Тръмп би могла косвено да помогне на популистко-дясната партия „Възраждане“, в момент когато американската десница все по-активно търси връзки с националисти в Европа. „Възраждане“, съзнаваща деликатното географско положение на България, вероятно би предпочела страната да бъде мост, а не бойно поле. За Америка би било изгодно подобна партия да ръководи гранична държава на НАТО, отколкото партия, стремяща се да следва директивите на Брюксел.

Доларовата дипломация на Тафт не е изчезнала естествено. Тя бе активно премахната от неговия наследник – Удроу Уилсън. Уилсън я замени с т.нар. „морална дипломация“ – желанието да се правят сделки само с държави, които мислят като Америка, и да се създават повече такива държави чрез институции като Обществото на народите. Тази пагубна промяна проправи пътя към институционализирането на демократичното мисионерство в американската външна политика и към следвоенния неоконсерватизъм, който едва сега започва да отстъпва.

Но докато Америка бавно затваря страницата на уилсънизма, тя ще трябва да намери начини да поддържа влияние по света в епохата на многополюсност, без да разчита навсякъде на твърда сила. Завръщането към по-старите подходи може да започне именно в България.

Автор: Антъни Дж. Константини

Антъни Дж. Констанини е анализатор по политически и външнополитически въпроси. Негови статии редовно излизат в местни и международни издания.

Източник: “The American Conservative”