Защо Европа се нуждае от Тайван

Когато повечето хора на Запад започнат да дискутират Тайван, разговорът почти винаги се върти около това дали и колко помощ трябва да му се предостави при най-лошия възможен сценарий. Макар че това е важна тема, много по-важният въпрос, който европейските лидери трябва да си зададат, е защо все повече се оказва, че самите те се нуждаят от Тайван.

Първата е най-очевидната и добре известна причина: производството на чипове. Не е тайна, че Тайван е световен лидер и незаменима част от глобалното производство на компютърни чипове, като на него се пада до 90 процента от него. Водещи технологични гиганти като Apple, Nvidia и редица други разчитат на чипове, произведени от тайванската компания TSMC. Ако тя затвори врати утре, последвалият недостиг на чипове би бил катастрофален.

Но Тайван не е просто „Остров на чиповете“. Неговата стойност и необходимост надхвърлят с много усъвършенстваните компютърни чипове и хардуер, произвеждани в една фабрика, от които зависи технологичната индустрия и нашето ежедневие. Значението му отива далеч отвъд производството на стоки или географското му разположение в Индо-Тихоокеанския регион. Истинската стойност на Тайван за световната общност се крие в неговата успешна демократична устойчивост при защитаването не само на собствената му демокрация, но и на уникални промишлени вериги за доставки, от които зависи съвременният живот, освободени от авторитарно влияние.

„Тайван предлага нещо, от което Европа все повече се нуждае: практически опит в противопоставянето на авторитарен натиск“

Европа трябва да се съобразява с реалностите на зависимостта си от откровено враждебни сили за ежедневните си нужди — от енергия до зимно отопление. Брюксел отдавна изразява съжаление за зависимостта си от тези източници и превърна използването на неавторитарни вериги за доставки за енергийните си нужди в един от основните си приоритети. Макар Европа да има желанието, тя няма практическия опит в осъществяването на планове от такъв мащаб.
Но Тайван го има.

Тайван предлага нещо, от което Европа все повече се нуждае: практически опит в противопоставянето на авторитарен натиск.

Всеки ден Тайван е изправен пред кибератаки, дезинформационни кампании, икономическа принуда, шпионаж и военна сплашваща реторика. Докато Европа едва наскоро започна да се сблъсква с много от същите тези предизвикателства след нахлуването на Русия в Украйна, Тайван живее с тях от десетилетия. Малко демократични общества притежават по-голям институционален опит в изграждането на устойчивост срещу хибридна война.

Страната също така трябваше да издържи на последователен натиск и атаки от страна на правителството на КНР, което използва бизнес присъствието на Тайван в Китай като средство за упражняване на влияние върху тайванското правителство и общество. Тайвански компании като Foxconn са били постоянни target-и на тормоз от страна на китайското правителство, най-вече през 2023 г., когато офисите ѝ бяха обискирани под претекст за „данъчни проверки“. По време на обиска китайското правителство излезе с изявление, че Foxconn, както и други тайвански фирми, трябва да „поемат съответните социални отговорности и да играят позитивна роля за насърчаване на мирното развитие на отношенията през протока“.

За европейските политици, търсещи укрепване на демократичната устойчивост, Тайван представлява не само партньор, но и пример за подражание.

Изправен пред подобен натиск от авторитарни сили, които използваха почти пълния си монопол върху работната сила като оръжие срещу него, Тайван придоби практически опит в предприемането на решителни действия. Когато се сблъскаха с превърнатата в оръжие икономическа взаимозависимост, застрашаваща демократичната им устойчивост, тайвански фирми като Foxconn започнаха да отвръщат, като диверсифицираха производството си извън Китай и го разшириха в страни като Виетнам и Индия. По същия начин американски компании като Apple последваха примера им. Те не спряха просто до преместването на фабрики, а релокираха цели промишлени екосистеми, които могат да поддържат бизнес средата, необходима за производството на стоки като iPad, лаптопи и друга ключова електроника.

Резултатите говорят сами за себе си. От 2019 г. насам Apple и нейните партньори по веригата за доставки са инвестирали над 16 милиарда щатски долара във Виетнам, помагайки за превръщането на страната в един от основните производствени центрове на Apple. Там, където някога Китай се радваше на почти пълен монопол, позволяващ му да упражнява стратегически натиск, сега той трябва да се съобразява с новоутвърдени икономически конкуренти с жизнени промишлени екосистеми, които започват да съперничат на неговите собствени. Тайван служи като рядък пример за това как една демокрация, изправена пред системен натиск, е открила сериозен изход, който не само намалява натиска, но и увеличава бизнес възможностите и маржовете ѝ на печалба.

Ако опитите на Европа да се диверсифицира от руската енергия трябва да успеят, тя ще трябва да мисли не само за нови енергийни източници, но и за цялата екосистема, която поддържа енергийното производство. Тайван предоставя перфектния пример за това как може да бъде направено това.

Докато Европа се стреми да намали стратегическата си зависимост, да диверсифицира критичните вериги за доставки и да се състезава в нововъзникващите технологии, Тайван носи със себе си способности, които малцина могат да предоставят. Сътрудничеството с Тайван укрепва икономическата конкурентоспособност на Европа и същевременно подсилва демократичната ѝ устойчивост.

Прекалено дълго дебатът бе фокусиран върху това дали Европа трябва да помага на Тайван.

Това вече не е правилният въпрос.

По-важният въпрос е дали Европа може успешно да се справи с технологичните, икономическите и геополитическите предизвикателства на XXI век без близко партньорство с Тайван.

Все по-често отговорът изглежда е „не“.

Автор: Шон Нотоли

Шон Нотоли е гостуващ изследовател в Института „Дунав“ (Danube Institute). Той е американски експерт по консервативна политика с 10-годишен опит в ръководенето на републикански кампании в САЩ, последно за кампанията на Тръмп. Стипендиант от програмата „Гилман“, той притежава степен по политология и второстепенна специалност по японски език от университета „Клемсън“. Има опит в отношенията между САЩ и Китай, Япония, Корея, Европа и НАТО и провежда изследвания върху новите възникващи заплахи за сигурността през XXI век.

Източник: “Hungarian Conservative”