Разследвах опорната точка на Palantir в Англия — и това което открих е тревожно

Анди Бърнам е изправен пред редица важни решения. Но един от най-големите първи тестове пред новия министър-председател е какво да предприеме спрямо определяната като „най-страшната компания в света“ — Palantir. Американският гигант в областта на отбранителните и наблюдателните технологии разполага с редица договори с британския държавен сектор, включително, най-оспорвания от тях — сделка за 330 милиона лири с Националната здравна служба (NHS).

 Позицията на много от новите му парламентарни колеги е съвсем ясна: комисията по наука, иновации и технологии заявява, че правителството трябва да се откаже от Palantir поради нейното „явно разминаване с британските ценности“.

Компанията на Питър Тийл и Алекс Карп не е без подкрепа във Великобритания. Публикации като The Times и The Telegraph са сред ентусиазираните ѝ защитници. В Financial Times миналия месец бившият съветник на Консервативната партия Камила Кавендиш обвини критиците на Palantir, че поставят политиката пред прогреса: „За мен е важно това, което работи“.

Но дали Palantir наистина работи за Великобритания? Отговаря ли федеративната платформа за данни (FDP) на стойност 330 милиона лири на твърденията на Palantir и NHS England? Достави ли тя така прокламираната дигитална революция в нашата здравна система?

Това са въпросите, които с моят колега от Democracy for Sale Лукас Амин изследваме през последната година. Разговаряхме с информатори от NHS и служители на Palantir, получихме конфиденциални документи и разкрихме нови данни. Нашите констатации, публикувани в London Review of Books, повдигат сериозни въпроси относно ефективността на технологията на Palantir, подхода на висшето ръководство на NHS и лобирането, което помогна на този стартъп от Силициевата долина да се разрасне толкова бързо във Великобритания.

Опасенията около платформата FDP и липсата на реална употреба

Да започнем с най-важната част от британската операция на Palantir: FDP. Изградена върху софтуера Foundry на компанията, платформата бе продадена като възможност за поколения наред да събере разпокъсаните данни от болници, лекари, фармацефти и редица други субекти в една съгласувана цялост. Трудно бихте намерили някого в NHS, който да се противопостави на тази идея.

NHS England цитира впечатляващи статистики за внедряването на FDP от пускането ѝ през 2024 г. Според тях почти две трети от регионалните структури (trusts) на NHS ползват софтуера на Palantir. Политици и ръководители в здравеопазването определиха FDP като успех. Но ако се вгледате малко по-дълбоко, ще откриете друга история. Десетки от структурите, за които NHS England твърди, че използват FDP, изглежда не са влизали в нито едно приложение на FDP през последната година, според вътрешни данни за употребата, получени по Закона за свобода на информацията.

Инструментът Cancer 360, който Киър Стармър хвалеше миналата година като „новаторска нова технология“, която ще „съкрати забавянията в лечението в цялата NHS“, е бил използван от едва шест от около 200 регионални структури за деветте месеца от пускането си. (От Palantir ни заявиха, че фирмата е просто доставчик на софтуер: „Как се използва този софтуер, се контролира от структурите на NHS, които го ползват“).

Невъоръжението на лекарите да използват софтуера на Palantir е по-малко идеологическо — макар че някои възразяват и на тази основа — и повече практическо: много структури заявяват, че FDP е по-бавна и по-малко ефективна от съществуващата им технология. Анализатори от NHS посочват, че изпълнението на една основна заявка може да отнеме пет минути или повече. Както главният отговорник за данните в NHS Greater Manchester заяви пред комисията по здравеопазване миналия месец: „Можем да постигнем всичко, което FDP на Palantir прави“. От Palantir твърдят, че FDP не може да се сравнява пряко с други системи поради „допълнителната сигурност“, внедрена в нея.

В частни брифинги висши ръководители на NHS стигат още по-далеч, оплаквайки се, че софтуерът на Palantir има „лошо потребителско изживяване“. Кантан Тейвендран, ортопедичен хирург в структура в Бирмингам, е спрял да използва основното приложение на Palantir за чакащи за операция, защото не е можел да редактира данните: „Това е просто губене на време“, заяви той пред нас.

Зависимостта от доставчика и политическият лобизъм

Реалната цена на FDP за Palantir е много по-висока от 330 милиона лири. На отделни структури са давани до 3 милиона лири на всяка, за да се насърчи внедряването. Консултантският гигант KPMG дори получи договор за 8,5 милиона лири, за да прокарва FDP в цялата здравна система.

Сред най-големите предизвикателства е самият софтуер на Palantir. Foundry е патентован продукт. Анализатори на данни от NHS ни споделиха, че цялата им работа по FDP би била изгубена, ако вече нямат достъп до платформата на Palantir. Това поражда опасения относно това, което много експерти наричат „заключване към доставчика“ (vendor lock-in). Започнете ли веднъж да използвате продукт на компания от Силициевата долина, може да се окаже изключително трудно да се откажете от него — дори ако не сте доволни от услугата. „Заключването към доставчика“ е достатъчно неприятно, когато сменяте смартфона си. Но когато компанията, разполагаща с всичките ви данни, работи за Службата за имиграция и митническо координиране (ICE) на Доналд Тръмп, за Израелските отбранителни сили и прокламира идването на водена от изкуствен интелект глобална война, проблемът вече не е просто неудобство, той е въпрос на национална сигурност.

И така, как стартъп от Силициевата долина, броящ инвестиционния клон на ЦРУ сред ранните си клиенти, стана толкова неразделна част от британската държава? Отговорът в голяма степен се крие в платения политически достъп и вратичките в регулациите.

През 2018 г. Palantir наема лобистката фирма на Питър Манделсън Global Counsel, за да я позиционира като „почтен партньор на британското правителство“. Global Counsel организира вечери за Palantir с лица, вземащи решения, и политици, но не се налага да декларира клиента си в официалните регистри, тъй като политическите брифинги не се класифицират като платено застъпничество. Както ни сподели бивш служител на Global Counsel, работил по договора с Palantir:

 „Трябва наистина да се издъниш, за да се наложи да регистрираш някого“.

Palantir бе сред най-големите клиенти на Global Counsel, с месечно възнаграждение от над 30 000 лири. Клиентският профил бе толкова чувствителен, че имаше вътрешно кодово име: „Проект Лук“ (Project Onion). Когато Стармър посети Вашингтон миналата година заедно с Манделсън, той се срещна и с Карп и шефа на Palantir за Обединеното кралство Луис Мосли. (От Даунинг стрийт 10 многократно отказаха да съобщят какво е било обсъждано).

Грандиозното падение на Манделсън завлече със себе си и Global Counsel — компанията в момента е в процедура по ликвидация, но това почти не оказа видимо влияние върху политическия достъп на Palantir. Днес Palantir има договори с редица институции — от Органа за финансово поведение до Завода за атомни оръжия. Миналата година Министерството на отбраната подписа стратегическо партньорство с Карп, съгласявайки се да похарчи до 750 милиона лири за отбранителните технологии на фирмата през следващите пет години.

Експанзията на Palantir в британската държава не мина тихо. Нейната зловеща самомитологизация гарантира заглавия в медиите. Подписките срещу договорите с Palantir са събрали около 230 000 подписа. Протестите пред офисите ѝ в Лондон са често явление. Но твърде често един ключов въпрос остава незададен: получава ли Великобритания реална стойност срещу парите си от Palantir? Има основания за скептицизъм. Министерството на жилищното настаняване, общностите и местното управление заявява, че в момента спестява милиони лири годишно, след като се е отказало от „объркващия за употреба“ софтуер на Palantir и е преминало към собствена вътрешна система.

Статистическият орган на Обединеното кралство в момента разследва начина, по който NHS England използва данни, за да рекламира ползите от софтуера на Palantir. Дори Министерството на отбраната призна, че става „заключено“ към софтуера на фирмата. Две отделни парламентарни комисии призоваха правителството да използва „клаузата за прекратяване“, когато договорът за FDP подлежи на подновяване следващата година.

Palantir не преминава дори теста, поставен от собствените ѝ поддръжници. Както казва Кавендиш, важно е това, което работи — а това не работи. Бърнам разполага с клауза за прекратяване и с всички основания да я използва. Той не бива да изпуска този шанс.

Автор: Питър Гиган

За автора: Питър Гиган управлява разследващия уебсайт Democracy for Sale

Източник: “The Guardian”