Защо българите са гневни?

Д-р Орлин Филипов:

Какви процеси доведоха великата в миналото българска държава и нейния хилядолетен народ до днешната драматична ситуация, описвана като екзистенциална опасност? 

Държава - затънала в корупция, с унищожени индустрия и армия, с потисната интелигенция и с народ – равнодушен към национална история и родова принадлежност, стопен до няколко милиона. 

След 1913 г., вместо героичен ореол на победител, изтласкал Османската империя от нейните европейски територии, България получава клевети и изолация. От там тръгва цяла каскада неблагополучни събития, а през 1919 г. статуквото на Антантата отрежда за страната незавидна съдба. Но дали съперничеството през войните е единствената причина за днешната картина, или проблемите на България започват векове по-рано?

Мощната българска държава, владяла в продължение на три столетия огромни територии - от равнините северно на Карпатите до Бяло море и от Черно море до Адриатика, постепенно залязва през края на Х век, след походите на руския княз Светослав. 
Нашествието на Светослав е вероятно моментът, когато русите за пръв път се докосват до европейската християнска цивилизация и византийската култура, а България среща своя могъщ бъдещ съперник и тиранин. Окото на Русия е запленено от византийския свят, а руските владетели започват да мечтаят за белокаменния Преслав и за великия Константинопол. Тогава русите се съюзяват с вековния опонент на България. Установен е гръцко-руският съюз, който с известни прекъсвания ще просъществува цяло хилядолетие. 

Скоро започва и онази перманентна, праволинейна политика на руските владетели, насочена към завладяване на Константинопол и Проливите и непрекъснатият им стремеж за унищожаване на остатъците от някогашната българска империя. 

Установеният съюз между русите и Византия ще даде начало на руският комплекс за византизъм, който след падането на Константинопол ще прерасне в идеята „Москва - Трети Рим“ и ще залегне в основата на агресивния руски шовинизъм, чийто главен враг през следващите епохи ще бъде България. През ХІХ век руският шовинизъм ще се изроди в Панславизъм, чийто апологет Иван Аксаков (1828–1886), водач на славянофилите в Русия, ще изрече пред вестник „Русь“ думите: „Всяко тържество на България е смърт за нас“.
При отношенията на България с руските князе Светослав и Владимир, от страната са изнесени големи количества български книги – пленени като военни трофеи или пренесени от български монаси (глава [гл.] 7.2.4). 
При падането на Търново в края на ХIV век се състои втората голяма вълна на пренос на български книги и културно присъствие в руските земи, известно в науката като „Второто южнославянско влияние в Рус” (гл. 7.2.8). 
Следва заграбване на български книги от руски емисари през ХVІІ век, както и особено мощната вълна на заграбване на книги през ХІХ век (гл. 7.2.9 и 7.2.10). 
При султан Мехмед ІІ (1451–1482), протежираният от Русия гръцки (вселенски) патриарх получава правото да отговаря за духовните дела на всички християнски поданици на Османската империя. Тогава вековният враг на българите започва истински духовен геноцид. Гръцките фанариоти изгарят всички български книги, до които успяват да се доберат, наложен е гръцки език в църкви и училища (гл. 7.2.13). След пристигането в Московското княжество на Зоя Палеолог (1472 г.) и налагането на концепцията „Москва – Трети Рим“ (1524 г.), руските владетели започват мощно настъпление на юг. 

Иван ІІІ Василиевич и Иван Грозни водят 13 войни срещу българското население на Казанското ханство, увенчано с жесток геноцид след превземането на Казан през 1552 г. (гл. 11.2). През мрачните векове на турското робство, Руско-гръцкият съюз се превръща в главен мъчител на българите в териториите на поробена България.

Гръцкият терор над българите в Османската империя се проявява както на юг, тъй и на север от Дунав (гл. 13). През ХVIII в. Русия изселва българските владетели на Молдова и Влашко, които са заменени от султана с гръцки фанариоти (гл. 14.3). Тогава е лансиран и „Гръцкият проект“ на Екатерина Велика (1782 г.), който предвижда възраждане на Византия за сметка на България (гл. 14.6). 

Русия започва брутално етническо прочистване на намиращата се под турска власт България чрез масово изселване на българи, протекло на 5 големи вълни (1774, 1791, 1812, 1829 и 1861 гг.), довело до обезлюдяване на източните български земи, като подготовка за завоюване. 
До Освобождението между 700 хиляди и един милион българи са преселени в Русия (гл. 15). Докато Русия помага за признаване автономията на сърбите от Белградски пашалък (1812–1830 г.), за българите край Дунав руската армия организира геноцид (гл. 17). 
През 1833 г. новоосвободена Сърбия заграбва българската Тимошка област с помощта на Русия (гл. 20.2). На Берлинския конгрес (1878), с участието на Русия, Сърбия успява да заграби и голямата българска област Поморавие (гл. 20.3). Разочароваща е и руската намеса в борбата на българите за църковно-национална независимост, която е белязана с неизменно враждебната роля на Русия (гл. 25). 
Скоро следват събития, които поставят въпроса освободителна ли е Освободителната Руско-турска война? Освобождението на България изглежда е свързано с твърде много митология и пропаганда (гл. 27).

Съединението на България (1885) се оказва удар срещу руската хегемония. Следва отговорът на Русия – Сръбско-българската война – един мащабен руски заговор за унищожение на младото княжество (гл. 29). Следва дълга серия от организирани от Русия въстания и бунтове против правителството в България, атентати и заговори против български политици. С руски пари е създадена русофилската опозиция (гл. 30 и 31). 

В стремежа си да откъсне Македония от България, Русия провежда политика за асимилация на българите там и чрез своя натиск върху София проваля двете големи въстания – Горноджумайското и Илинденско-преображенското. Руските консули всячески подпомагат сръбските фалшификации в Македония, а пред македонските българи дори заявяват: „вие не сте българи“. 
Отворен е пътят на гръцките и сръбските чети в Македония (гл. 32). Скоро следва новият руски план за справяне с България – Балканският съюз. Чрез Балканския съюз Русия успява да предизвика Междусъюзническата война (гл. 34). 
Книгата описва Балканската война и силата на българското оръжие (гл. 35). Разгледана е Междусъюзническата война и е анализиран феноменът, свързан с великата дата 16 юни 1913 г. – една еманация на честта и храбростта на българина (гл. 36 и 37).
Вероятно Първата световна война би могла да бъде избегната или забавена с години, ако руската дипломация не беше генерирала Междусъюзническата война. Въпреки неуспехите през 1913 г., през Първата световна война България е на страната на победителите, а целостта на България е възстановена, с територия близка до тази на империята на Симеон. Събитията са в полза на България чак до март–април 1918 г., когато САЩ внезапно се
включват във войната, а стоварените в Европа над 1,5 милиона американски войници променят тенденцията в полза на Антантата (гл. 37). 

Конгресът в Париж - от мирна конференция се превръща в триумф на човешката чудовищност и става врата към Втората световна война (гл. 38). Представена е България в периода между двете световни войни и през Втората световна война. Представен е комунистическият терор в България, организиран от Съветския съюз (гл. 40). Разглеждат се събитията около трагичния край на Третото българско царство. 

В края на войната СССР обявява война на България и по такъв начин умишлено лишава страната от всякакъв шанс за преговори с победителите. В ход е подготовка за руската окупация (гл. 41). Отношенията между Русия и България създават впечатление за непрекъснато натрупване на беди – ефектът на руската „снежна топка“ (гл. 42). Разглежда се черният PR – клевети и антибългарска истерия, продължаващи над 100 години (гл. 43).
Негативното говорене против България създава почва, в която избуява отровното цвете на английската омраза. 

В края на 80-те години Студената война е спечелена от САЩ и Западна Европа, а загубилият Източен блок трябва да бъде наказан. След падането на социализма, през 90-те години Западът организира унищожаване на индустрията и разоряване на България. Никоя друга страна от Източния блок не претърпява такова тежко разрушение. (гл. 44).

България, за разлика от много други държави, винаги е била лоялен партньор на своите съюзници в миналото – през 1915–1918 г., през 1941–1944 г, както и през 1945–1989 г. И съответно на своята лоялност и отговорности, в миналото България винаги е получавала реципрочна лоялност и е имала ползи от своите партньорски отношения. България е лоялен и надежден партньор и днес - за ЕС, САЩ и НАТО. 
Какво получава България за своята лоялност? 
Страната продължава да бъде обект на тежка дискриминация, пренебрежение и изолация от страна на статуквото, формирано още през Първата световна война. Това незаслужено малтретиране се прави с цел да се упражни натиск и супресия върху икономиката на България и самочувствието на народа, за да се оформи страната като послушен колониален субект – не държава, не приятел или враг на Запада, а просто територия, така, сякаш хората не съществуват. Това е тържеството на заговорниците в Рим и Лондон: България – в ролята на празна територия, подобно на Антарктида. Сметките им ще излязат криви.
Днес, за всеобщо щастие, Англо-саксонската хегемония е в процес на залез и постепенен крах, което е свързано с демографската, морална, духовна и икономическа криза на Запада. Мястото на България не е на потъващия кораб на нейните хулители, които на Парижкия конгрес арогантно късаха кървави парчета земя от снагата ѝ, а след това я оставиха разорена и гладна да им плаща милиарди франкове репарации. 
Тези, които смляха от бомбардировки красивата ѝ столица през 1943–1944 г., разрушиха 13 хиляди сгради - без нито един български войник да воюва срещу тях. 
Тези, които причиниха пълно разорение и деиндустриализация на българската икономика през 90-те години и от 28-ма индустриална сила я свалиха до нивото на каменната ера. 
Тези, които и днес се правят, че не знаят къде е България, но знаят да хулят. И които през Х век още живеят в землянки и колиби, когато България е създала азбука и вече е разпространила християнството над четвърт Европа!
Още преди 120 години великите Стамболов и Фердинанд начертават пътя, по който България трябва да върви. Това е пътят, който превърна 5-милионна България в модерна европейска държава и в мощен регионален фактор. Страната, за която след Люлебургаз–Бунархисарска операция в европейските салони се говори, че се е родила нова велика сила. Къде остана това време и как можем да върнем духа на българина? Решението е просто и народът отдавна го иска, защото е уморен от анархия и негативизъм (гл. 46).
Народът иска помирение и обединение. Обединение около любовта към тази красива страна и любовта към всички българи, независимо от техния етнос и религия, независимо от статус и политика, защото това не е въпрос на политика. Заедно можем да постигнем много, и то без чужда помощ. Време е за освобождаване от инфантилното схващане, че България има приятели и че някой е длъжен да бъде приятел на България. Конкуренцията между държавите е жестока и там устояват мускулести и жизнени държави от национален тип, а не отворените welcome-държави с промити от модерните клишета мозъци.
Обединение на народа около любовта към тази красива държава. Обединение около един надпартиен и необвързан с политиката субект или личност – обединител и водач, балансьор между политическите партии. Спиране на негативното говорене. Създаване на атмосфера на смирение и толерантност. Това не е трудно, когато всички знаят, че този хилядолетен народ е заплашен от изчезване. 
Обич! Омразата е отрова за държавата. Омразата вече не е на мода. Който говори с омраза против някого – той мрази целия народ. Всички етноси, слоеве и групи в страната се обединяват под знака на България. Силна и централизирана държава. Силна армия. Милитаризация. Високотехнологични производства. Поставяне националните интереси над всички други. Липса на териториални претенции. Експертност.
Въпреки че фактологията, описваща негативната роля на Русия през вековете, заема близо 70% от обема на настоящата книга, трезво погледнато - между България и Русия има много общи исторически и психологически моменти, които свързват двата народа, а между двете страни не съществува нито едно непреодолимо противоречие. Една от целите на книгата е насочване към размисли, които биха помогнали за постигане на равнопоставеност в отношенията между България и нейните партньори на изток и на запад.
България – обект на груб социален и демографски инженеринг, лишена от суверенитет, без защита от служби за сигурност и без собствена армия, е изправена пред екзистенциална опасност. Има народи, които мечтаят за тази плодородна и красива страна, дори това е залегнало като стратегия в дългосрочни програми на нечии резидентури. Народът беше успешно разединен, озлобен и стопен от 8,5 до близо 5 милиона само за 30 години. Днес няма място за политиканстване. Време за губене няма. България може да оцелее само като силна суверенна страна, с народ - обединен около любовта към родината и устремен към своето бъдеще на значима европейска държава. Темата на настоящата книга не е политика и авторът не се занимава с политика.