Отбелязваме 123 години от кончината на един от нашите най-големи хайдути, революционери и родолюбци - капитан Петко войвода.
Човекът, който посвети живота си на свободата на българите в Беломорска и Източна Тракия, и който, уви, още приживе беше преследван от далеч по-недостойни хора, които овладяха властта в Княжество България.
Легендарна личност, чието име скоро ще бъде очернено от по-модерните български историци и журналисти по политически причини.
Едва 17 годишен той става хайдутин, след като османците заколват по-големия му брат и братовчед му. Създава чета, която защитава българите, пък и другите християни, срещу беззаконията на местните османски власти и агите в района. Петко войвода е онази легенда, към която дори гръцкият революционен комитет на Крит се обръща да им изнася лекции и да ги учи как да освободят острова си! Не ветераните от гръцката революция, а българският хайдутин от Тракия!
Впрочем, именно там Петко войвода се запознава с не кой да е, а Джузепе Гарибалди - италианският революционер, който е един от бащите на модерната италианска нация и държавност.
Силата на четата на Петко войвода е такава, щото каймакаминът на Фере в свое писмо го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог от 6000 жълтици".
По-късно след Руско-турската освободителна война, Петко войвода е награден от генерал Скобелев за героиствата си и нещо повече - приет е от самия император Александър II. Наградата му включва Георгиевски кръст (същия онзи, който някой наши либерали днес искат да се забрани в България) и имение в Киевска област. Но за съжаление, българският герой, който е раняван многократно в името на отечеството си, е преследван от режима на изкуствено героизирания Стефан Стамболов (личност, която по време на Априлското въстание се крие, докато събратята му гинат).
Петко войвода разобличава стамболовисткия управител на Варна, че е бивш разбойник, който при това е бил задържан от неговата чета.
Русофобите не могат да простят на Петко войвода, че е по-известен и обичан от тях, или пък, че е русофил, поради което най-големият герой на българска Тракия лежи месеци наред в затвора, където е измъчван и гаврен от копоите на Стамболов и варненския управител. Имотите му са ограбени и раздадени на доказали се русофоби от кликата на Стамболов.
Сърцето на великия българин спира да тупти на 7 февруари 1900 година поради разклатено здраве именно заради престоя му в занданите на режима на Ст. Стамболов.
Но както казват, героите не умират, защото те живеят в сърцата и душите на бъдните поколения! Вечна слава на един от най-големите наши герои!
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.