За кораба на Тезей и нашите евроатлантици
Събрах се в един мистичен китайски ресторант с приятели, с които се гордея, че познавам, и се заговорихме за наличието на слаби, направо жалки лидери в световен мащаб.
През комунизма една шепа хора от партийни големци се обособявят и поемат контрол върху основните производствени дейности на държавата, превръщайки я в тяхна корпорация. Корпорация, управлявана от чиновници. Затова те не се развиват, ладите, трабантите и всички стоки си остават непроменени, няма бизнес мисъл и всичко накрая се разпада. Логично.
При капитализма се случва обратното. Корпорациите с времето стават толкова големи, че постепенно се внедрявят и се превръщат в държавата, която почват да управляват чрез поставени лица. Марионетки. Държавата се управлява от търгаши. Затова са тези нестихващи войни за ресурси, строенето на военни бази и т.н.
Лидери като Ръмсфелд и Дик Чейни си бяха кукли на конци на корпорации като Халибъртън. Започнаха да деградират все повече и вече имаме такива като Байдън или симпатични палячовци като Трюдо. Нищо общо с харизмата дори на Рейгън. И още по-слаби стават.
Ясно е, че вторият модел е по-успешен, поне за народите в сферата на устойчиви партньори, но недостатъците си остават и в даден момент това вероятно ще се срути.
Не случайно правителствата на страни като Франция и Германия взимат сериозни дялове на възлови корпорации, като Рено и Фолксваген, за да не допуснат фалит и загуби на хиляди работни места.
При нас има и друг философски проблем. С така наречения кораб на Тезей. Знаете, Тезей е спасил хората от Минотавъра и те за благодарност му пазели кораба. С времето постепенно му сменяли частите и така не останала нито една оригинална част. Въпросът е, дали това още може да се счита за кораба на Тезей, или е нещо друго?
Според Аристотел всяко нещо си има форма и същност, и щом са се запазили значи си остава кораба на Тезей.
Същото се питам и за нашите евроатлантици и либерали. Понеже от опит знам, че всички са бивши комунисти или деца на такива, като са си сменили всички дрехи, те нещо различно ли са? Според Аристотел - не, не са. Поведението и лакомията им са същите, но все пак?
Туй е въпроса.
ПС Аз се напих с китайски чай и ядох пържен сладолед.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.