Васил Петлешков: "Сам съм - други няма"

Йордан Камджалов:

Петлешков е имал семейство, пари, репутация……но предпочита да бъде изогрен……изгарят един мълчащ млад светец милионер ЖИВ…..заради любовта му към неговите братя сиромаси, които “нямат никаква вина”!

Ако днес, в парламента, имаше дори само двама-трима като него, България щеше да отвори нова златна страница за народа си.
Отбелязваме 147 години от смъртта на Васил Ангелов Петлешков - Апостола на брациговските въстаници.

Оставен извън учебниците по история, този велик мъж тъне под прахта на забравата.

Васил е аптекар, просветител, революционер, търговец, родолюбец и милионер.

На 22.02.1876 в Брацигово идва Бенковски и основава местен комитет с председател Васил Петлешков. Той е бил най-уважавания гражданин на Брацигово и се ползвал с доверитето на хората.

Под негово ръководство се подготвя бунта в града. След като получава "Кървавото писмо" и разбира, че въстанието е факт, Васил се облича във въстаническа униформа, въоръжен с пушка и револвер и събира хората в центъра на селото, където с пълно гърло и сълзи на очи вика: "Бунт, бунт! На оръжие".

Отбраната на Брацигово е най-добре организираната от всички населени места и издържа най-много на атаките на османците - цели две седмици.

По нареждане на Васил Петлешков, Поп Сокол, както и някои от останалите участници в организацията въстаниците започват да изкопават окопи, ровове и правят барикади. В отбраната на Брацигово са използвани и черешови топчета!

Въпреки добрата организация и героичната отбрана Брацигово пада отново в ръцете на поробителя.

Някои въстаници бягат в балкана, други са убити, а Васил е заловен, след опит да направи сделка с Хасан паша за спасяването на Брацигово. Петлешков се предава доброволно в замяна на това селото да не бъде опожарявано.

Васил е подложен на страшни мъчения при разпитите от османците, но не издава никой.

Останали безпомощни пред неговата смелост, доблест и чест, Хасан паша заповядва да го поставят между два огъня (според някои изследователи са три) в опит да му сломят духа и да издаде останалите организатори. През цялото време Васил повтаря думите, с които остава в историята: "Ако има вина - моя е. Сиромашията няма никакъв грях. Сам съм - други няма".

Приятели,
Петлешков умира в страшни мъки, изгорен жив, но не предал нито едно име!

Бил е много богат, интелигентен, имал е щастливо семейство, османците са го уважавали и е можел да живее до сто години като цар. Васил, обаче, избира пътя на Свободата, защото нито един велик мъж не може да гледа Отечеството си поробено и прави всичко за неговото добруване.

ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОЯ!