Труд и отдих - всекидневният социализъм

Снощи цък-цък с дистанционното и .... Истария бг. Мъжът ми обича тая наука историята, а аз обичам всякакви истрии, та се загледахме. Се пак беге, нещо от професионалисти да чуем, отдавна не бяхме гледали, даже си мислех, че е паднало това предаване. Та, участваха Пламен Дойнов, ректор на НБУ, уикипедия вика, че е поет. Професор. Роден в Разград, в семейство на ... поети. Кариерата му - напрао да се шашнеш. Участия в какво ли не литературно, то журита, трудове, пиеси....
Георги Господинов, писател. Роден в Ямбол.
Михаил Груев, шеф на архивите.
Предаването се казваше 
"Труд и отдих - всекидневният социализъм".
Начи - труд е нямало, никой не е работил, но всички са крали. 
По селата са ги задължавали да се образоват, което е било много кофти. Развлеченията са им били да ходят на бунгала на морето и на санаториуми и зимни почивки всяка година. През другото време са крали. Всички са крали. В градовете са имали право само да ходят в зала България на концерти. За децата е имало "Шамарена фабрика" и безплатно водене на кино и театър, ама на кофти кино и театър. И тъпи кръжоци. Всичко това на фона на неперкъснат смях на водещия. 
Помня аз тия години, се пак бях на 30 през 89-та. Мама и тате откраднаха, квот откраднаха от там където работеха, ама къщата се напълни с химикалки и паус, но за ядене - нищо. Затова вечер, когато се стъмнеше, те се изнизваха от къщи тихичко и отиваха да крадат. Понякога се връщаха само с лимонада, но понякога с луканка. Поне веднъж в годината, се връщаха със зимни ботушки... Божеее, каква радост  беше! Комшиите пък, които правеха лютеница, нямаха химикалки, та когато заспим, влизаха у нас и си взимаха. Помня, че много ме шамареха. У нас Шамарената фабрика работеше трисменно, ту мама, ту тате, ту баба или дядо ме шамареха - тримата спят, почиват нали, един ме шамари..... Когато спираха ме пращаха на съветски филм, балет, пиано, френски и при дружинната. И се пак в София беше добре. Ако знаете како правеха с баба в Казанлък... То бунгала на морето, то Велинград... Момин проход. Тя не иска, но те не та не - отиваш, иначе.... И тя милата ходеше. През другото време крадеше и тя и понякога ни пращаше колети с крадено прасе или крадени компоти...
Трийстина младежи слушаха тия свидетелства и младите им, празновати тиквички  се изпразваха още повече. Накрая четиримата мастити познавачи на соца се обединиха около това, че сегашната младеж, въпреки че не е добре образована, е по-образована от предишната, а вие сте нещастни и доста прости носталгици. 
Получих видение свише - Гьобелс седи в един ъгъл, горко плаче и стене на немски и си блъска главата в казанен. 
- Их бин айне гросе  мухлен, не мога да ги стигна тия и срещу тях да тичам...