Тайният град и слепият кмет: Как Коцев си вкара най-зрелищния автогол

„Таен град“. Звучи като заглавие на евтин криминален роман, нали? Или като приказка, която разказваме на децата, за да заспят. Но не. Това е новата политическа мантра във Варна. Оказва се, че местната власт, в лицето на кмета Благомир Коцев, току-що е „разкрила“ цял един таен град. Сто и четири сгради. Сто и четири строящи се или вече построени бетонни мастодонта, които, видите ли, били пазени в дълбока, непрогледна тайна. 
Нека спрем за момент и да осмислим тази колосална управленска абсурдност. Това, че ти, в качеството си на градоначалник, не знаеш какво се случва в собствения ти двор, не означава, че 104 сгради са били невидими. Бетонът не е игла в купа сено. Крановете не са призраци, които се реят в мъглата. Багерите не работят на безшумен режим с невидими кофи. Как точно се крият 104 сгради от погледа на общинската администрация? С камуфлажна мрежа? С магия на Хари Потър? Или просто със здраво затворени очи и дълбоко заровена в пясъка чиновническа глава? 
Следвайки тази брилянтна логика на кмета-откривател, утре сигурно ще свика извънредна пресконференция, за да ни съобщи, че е открил „тайното море“. Ще ни обясни с драматичен тон, че досега никой не е подозирал за огромния водоем от солена вода, който се плиска на изток от града, но ето – той го е разкрил! 
За нарушенията, за схемите и за въпросните украинци, замесени в тази сага, дори аз съм чувала от интервюта, дадени чак в София. Информацията циркулира свободно из медийното пространство, коментира се по кафенета, обсъжда се от журналисти и граждани. Защо кметът на Варна Коцев не е чувал за всичко това? За мен това остава най-голямата, истинската тайна в цялата тази нелепа история. Как е възможно човекът, чиято основна работа е да държи ръката си на пулса на града, да бъде последният, който разбира какво се строи в него?
Оставям настрани дори факта – сух, проверим и неоспорим – че от трибуната на Народното събрание депутати от „Възраждане“ вече говориха открито за този проблем. Парламентарните заседания, господин кмете, не са тайни ложи на илюминатите. Те се предават пряко, стенограмите са публични, а журналистите пишат ли пишат. Но явно телевизорът в кметския кабинет е настроен само на канали за природата, а интернетът стига само до социалните мрежи, където е по-важно да пуснеш красива снимка, отколкото да прочетеш какво реално се случва.
Това, което Коцев се опитва да ни продаде като смело разкритие, като някакъв антикорупционен триумф, всъщност е най-епичният автогол в най-новата ни политическа история. Когато излезеш пред камерите и обявиш: „Вижте, зад гърба ми, без да разбера, са вдигнали 104 сгради!“, ти не казваш „Аз съм велик следовател“. Ти крещиш с пълно горло: „Аз съм напълно некомпетентен да управлявам този град!“. 
Метафорично погледнато, кметът се опитва да се изкара свети Георги, който току-що е намерил и убил змея. Само че змеят не се е крил в пещера – той е пиел кафе на площада от месеци, ял е от общинската баница, вдигал е шум до небесата, а нашият рицар просто е бил със запушени уши и вързани очи. И когато най-накрая превръзката е паднала, рицарят очаква аплодисменти за това, че е забелязал очевидното.
Подобна управленска слепота не е просто случаен пропуск. Тя е диагноза. Тя показва пълен разпад на институционалния контрол, скъсана връзка между администрация и реалност и, най-лошото, дълбоко подценяване на интелекта на варненци. Хората не са слепи. Те виждат бетона, виждат прахта, усещат трафика от тежките машини. И когато техният кмет им каже, че всичко това е било „тайно“, те не му благодарят за разкритието. Те се смеят. Горчиво, цинично и през сълзи. Защото осъзнават, че градът им не се управлява, а просто се случва – на автопилот, в мрак и зад гърба на онези, които уж държат волана.
Разкритието на „тайния град“ не е доказателство за бдителност. То е разписка за административна капитулация. И ако днес 104 сгради могат да минат за „тайна“, то утре няма да е изненада, ако цялата община изчезне безследно, а кметът просто свие рамене и обвини за това поредния градски мит.

Автор: Надя Мързева

Източник: sik.bg