"Съвременния американски протестантизъм"

“Разхождайки се в района на Бостън, попаднах на поредния пример за това колко дълбоко е стигнала кризата в голяма част от съвременния американски протестантизъм.
На няколко така наречени „църкви“ бе поставено огромно знаме, което вместо да проповядва Христос, Кръста, покаянието и спасението, рекламира съвременни политически и идеологически лозунги. Сред тях се открояваше посланието, че всички „джендъри“ са свети и добри, както и символиката на ЛГБТ движението.
Гледайки това, човек неизбежно си задава въпроса:
Кога Църквата престана да призовава света към покаяние и започна да се стреми светът да я харесва?
Защото историческото християнство никога не е било съобразяване с духа на времето. Напротив – Христос казва, че Неговите ученици няма да бъдат обичани от света, защото свидетелстват против делата му. Днес обаче виждаме нещо съвсем различно. Вместо светът да се преобразява чрез Църквата, много общности се опитват да преобразят Църквата според изискванията на света.
Вместо Евангелието да бъде критерий за истината, истината започва да се измерва според актуалните обществени настроения.
Преди десетилетия същите тези общности защитаваха едни позиции. Днес защитават точно обратните. А след още двадесет години вероятно ще защитават нещо съвсем различно.
Това е неизбежният резултат, когато върховният авторитет вече не е Свещеното Предание на Църквата, а общественото мнение. Именно тук се вижда една от големите слабости на протестантския модел.
Когато всяка общност сама определя какво да вярва и как да тълкува Писанието, рано или късно започва да се нагажда към културния натиск на епохата.
Затова днес в Америка можем да видим общности, които се наричат християнски, но ръкополагат жени за пастори, благославят еднополови съюзи, отричат традиционното християнско разбиране за пола и брака и превръщат амвона в трибуна за социални каузи.
Трагедията е, че всичко това се прави в името на „любовта“. Но любов без истина не е християнска любов. Христос прие грешниците, но никога не нарече греха добродетел. Той прости на блудницата, но каза: „Иди си и не греши вече.“
Днешната либерална религия често пропуска именно втората част.
Затова не е случайно, че докато подобни общности все повече се приспособяват към света, храмовете им пустеят, а все повече хора започват да търсят древното християнство и се обръщат към Православието.
Защото човек може да намери политически лозунги навсякъде.
Може да намери идеологии навсякъде.
Може да намери социален активизъм навсякъде.
Но когато търси непроменената апостолска вяра, светотайнствения живот и същото християнство, което са изповядвали светите отци преди хиляди години, той не търси поредната модерна интерпретация на Евангелието.
Той търси Църквата.
И именно затова, въпреки всички кризи на съвременния свят, Православието продължава да привлича хора, които са уморени от непрекъснато променящите се версии на християнството и жадуват за Истината, която не се променя според модата на всяка епоха.”