Стамен Григоров, откривателят на млечнокиселата бактерия Лактобацилус булгарикус

В началото на XX век европейските учени са увлечени по идеята да открият причините за стареенето на човешкия организъм. По това време във Франция работи известният биолог и бъдещ нобелов лауреат за физиология или медицина (1908 г.) Иля Мечников, който смята, че стареенето се дължи на хронично отравяне на организма от обменните продукти на чревните микроби и че тези процеси, протичащи в стомашно-чревния тракт, са резултат от хранителната диета. В своите изследвания Мечников установя, че млечно-киселите храни оказват благоприятен ефект. Но тогава той не може да докаже тезата си, тъй като микрофлората на киселото мляко все още не е известна.

По това време България е сочена като страната с най-голям брой столетници на глава от населението и според учения причината за това е хранителният режим на българите, основан до голяма степен на такива млечно-кисели храни.

През същия период Стамен Григоров следва медицина в Женевския университет, Франция, а след като защитава дисертацията си работи в университета като асистент на Леон Масол, професор по бактериология. Следвайки духа на своето време и тенденцията за търсене на причините за стареенето, Григоров дава пример с дълголетниците от своя роден край – с. Студен извор, Трънско, консумиращи редовно кисело мляко.

Проф. Масол насочва младия български изследовател в неговите научни търсения, осигурявайки му достъп до модерни лаборатории, където да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. Стамен Григоров успява да изолира бактерията, отговорна за ферментацията на млякото, от кисело мляко, донесено в бусинска рукатка като мостра за изследванията. По-късно международните учени наричат открития от него микроорганизъм Lactobacillus bulgaricus в чест на родината на неговия първооткривател.

Откритието е публикувано в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“, предизвиквайки интереса на целия световен научен елит. Авторът на изследването, д-р Стамен Григоров, докладва своите резултати и в Института по микробилогия „Пастьор“ в Париж, чието ръководство възлага на Иля Мечников да рецензира, тоест да провери резултатите на Григоров. Професорът потвърждава данните и в последствие оформя своята теория за ролята на чревната флора в процеса на стареенето.

След откритието си, д-р Стамен Григоров е поканен за професор в Женевския университет и получава предложения за редица други престижни постове. Но той отказва и още в края на същата година се връща в родината, където започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън, носеща днес неговото име.

В България ученият започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. През Балканската и Първата световна война заминава на фронта, където е военен лекар. Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. продължава изследванията си върху туберкулозата в Италия, а през 1944 г. се завръща отново в България. Почива година по-късно, на 27 октомври, в София.

Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден единственият у нас Музей на киселото мляко, който се намира в близост до родната къща на д-р Стамен Григоров, откривателят на пръчковидната млечнокисела бактерия Lactobacillus bulgaricus. През октомври 2022 г. улица в центъра на град Трън е именувана в чест на учения.

С установяването на микрофлората на българското кисело мляко от д-р Стамен Григоров се разкриват нови възможности за научни изследвания и на практика се открива пътят към промишленото производство на киселото мляко.

По-късно, през 60-те години на XX век, проф. Тоню Гиргинов разработва иновативна технология за промишлено производство на кисело мляко с оригинални български закваски и точно съотношение на двете полезни бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophiles, отличаващо българското кисело мляко от останалите млечно-кисели продукти. Постига се качество с типичен вкус и аромат, хомогенна структура и плътна консистенция. Технологията и закваските бързо намират приложение във всички млекопреработвателни предприятия в страната, като те се използват и днес. В годините на социализма България успява да изнесе тази технология навън, включително зад Желязната завеса, в Япония и Франция, което допълнително затвърждава киселото мляко като българско.
 

    Източник: national geographic