Сиймур Хърш: Страх и омраза на "Еър Форс 1"

Сиймур Хърш: Страх и омраза на
15-07-2023г.
0
Лентата

Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com.

Страховете на Байдън във връзка с украинската война и изборите през 2024 г. излизат наяве

Нека започнем с глупавия страх, който обаче дава сигнал за нарастващото чувство на паника в демократическата партия за президентските избори през 2024 година. Той беше изразен пред мен от човек с отлични партийни пълномощия: Тръмп може да бъде номинацията на републиканците и ще избере Робърт Ф. Кенеди Младши за свой партньор в изборите. След това странният дует ще постигне огромна победа над препъващия се Джо Байдън и ще отстрани много от партийните кандидати за Камарата на представителите и Сената.

Колкото до реалните знаци за остро безпокойство на демократите – Джо Байдън получи това, което му беше нужно преди срещата на върха на НАТО тази седмица, като някак успя да обърне турския президент Реджеп Тайип Ердоган и да го накара да застане срещу руския президент Владимир Путин и да подкрепи членството на Швеция в НАТО. Официалната версия за този спасителен за Байдън ход е, че е имало разговор за съгласие да се продадат на Турция американски бомбардировачи F-16.

На мен ми беше казана различна, тайна история за обръщането на Ердоган – Байдън е обещал, че много необходимата кредитна линия от 11-13 милиарда долара ще бъде отпусната на Турция от Международния валутен фонд. „Байдън трябваше да постигне победа, а Турция е в остър финансов стрес“, ми каза пряко запознат с транзакцията служител. Турция загуби 100 000 души в земетресението през февруари и трябва да възстанови 4 милиона сгради. „Какво би могло да е по-добро от това Ердоган, под ръководството на Байдън, да види светлината и да осъзнае, че за него е много добре да бъде с НАТО и Западна Европа?“, попита служителят.

Според New York Times репортерите са научили, че Байдън се е обадил на Ердоган в неделя, докато е летял за Европа. Ударът на Байдън, съобщава Times, щял да му позволи да каже, че Путин е „получил точно това, което не е искал – разширен и по-директен съюз на НАТО“. Не се поменава нищо за подкуп.

Анализ от юни на Брад У. Сетцер от Съвета за външни отношения, озаглавен „Нарастващи рискове за баланса на Турция“ казва всичко в първите две изречения: Ердоган спечели преизбирането си и „сега трябва да намери начин да избегне финансовата криза, която изглежда неизбежна“. Критичният факт, пише Сетцер, е че Труция „е на ръба на действително изчерпване на използваемите валутни резерви и е изправена пред избора да продава златото си, избягвайки фалит, или да преглътне горчивия хап на пълен обрат в политиката и вероятно да приеме програма на МВФ.“

Друг ключов елемент от сложните икономически проблеми, които стоят пред Турция, е че турските банки са отпуснали толкова много пари на Централната банка на страната, че „не могат да изплатят националните си депозити в долари, ако турците някога си поискат средствата обратно.“ Иронията за Русия и причина за силен гняв в Кремъл, отбелязва Сетцер, е слухът, че Путин осигурява руски газ на Ердоган на кредит и не изисква държавният вносител на газ да плаща. Щедростта на Путин не престана, докато Ердоган продаваше дронове на Украйна, които тя използва във войната си срещу Русия. Турция също така позволи на Украйна да превозва реколтата си през Черно море.

Цялата тази европейска политическа и икономическа двойна търговия се извършваше открито пред очите на всички. Двуличието в Съединените щати е много по-различно.

Внимателните читатели на Washington Post и New York Times могат да усетят, че настоящата украинска контраофанзива върви зле, защото историите за нейния напредък, или за липсата на такъв, осезаемо изчезнаха от техните първи страници през последните седмици.

Миналата седмица Джейк Съливан, съветникът на Байдън по национална сигурност, призова няколко журналисти да настояват, че пререканието на Путин с Евгений Пригожин – лидера на армията „Вагнер“ – е всъщност въоръжен бунт, който показва слабост в командването и контрола на руския лидер върху армията му. За такива твърдения просто няма доказателства. Ако изобщо има нещо, то е че Путин излезе по-силен от всякога след избухването на Пригожин, както ми беше казано от хора с достъп до актуални разузнавателни данни, а много от наемниците отидоха в руската армия.

Съливан също имаше проблем с мнението – без да казва от къде идва то – че администрацията на Байдън е парализирана от заплахата от руска ядрена атака и затова няма да подкрепи напълно Украйна. Подобни възгледи са „глупост“, каза той и цитира неотдавнашното спорно решение на Байдън да достави касетъчни бомби на украинската армия. Той предполага, че противопехотните оръжия – всяка бомба може да разпръсне стотици малки бомби – могат да дадат предимство във войната на Украйна и да накарат Путин да използва ядрени оръжия. „Това е реална заплаха от ядрена бомба“, казва Съливан, „и тя се развива в зависимост от променящите се условия на терен.“

Единствената добра новина при такова примитивно и циклично мислене е невъзможността на този етап за какъвто и да е значителен украински успех, беше ми казано. „Основният проблем на Байдън във войната е, че е прецакан“, ми каза информиран служител. „Не дадохме на Украйна касетъчни бомби в началото на войната, но сега им даваме касетъчни бомби, защото това е всичко, което имаме останало в шкафа. Това не са ли бомбите, които са забранени в цял свят, защото убиват деца? Но украинците ни казват, че не планират да ги хвърлят върху цивилни. А администрацията също така твърди, че руснаците са ги използвали първи във войната, което е просто лъжа. Във всеки случай касетъчните бомби имат нулев шанс да променят хода на войната.“ Той каза, че истинското безпокойство ще настъпи в края на лятото, вероятно още през август, когато руснаците, след като с лекота са изхабили украинската атака, ще ударят обратно с голяма офанзива. „Какво става тогава? САЩ се поставиха в ъгъла, като призоваха НАТО да направи нещо. Ще реагира ли НАТО и ще изпрати ли на въздушен десант бригадите, които сега се обучават в Полша и Румъния? Знаехме повече за германската армия по време на Втората световна война, отколкото знаем сега за руската армия в Украйна.“

Беше ми казано и за други признаци на вътрешен стрес в администрацията на Байдън. Заместник-държавният секретар Виктор Нюланд е била „блокирана“ – изразът, който употреби вътрешен човек от демократическата партия – за да не се издигне и да замени многоуважавания заместник държавен секретар Уенди Шърман. Анти-руската политика и реторика на Нюланд подхождат на тона и вижданията на Байдън и на държавния секретар Тони Блинкен. А един новак във висшите етажи на американската разузнавателна общност – директорът на ЦРУ Бил Бърнс – разтръби любовта си към Байдън и силната си неприязън към всичко руско, включително Путин, в реч на 1 юли в Англия.

Бърнс, дългогодишен дипломат, работил като посланик в Русия по времето на Джордж У. Буш, както и като заместник държавен секретар по времето на Обама, бе спечелил уважението на твърдото ядро офицери и агенти на ЦРУ с дискретното си поведение по време на деветмесечното планиране и изпълнение на тайната операция, одобрена от Байдън, за унищожаване на тръбопроводите "Северен поток" 1 и 2, минаващи от Русия за Германия. Той беше връзката между оперативния разузнавателен екип край Норвегия и Овалния кабинет. Когато попита каква част от информацията трябва да знае, отговорът на ЦРУ беше „много малко“ и той го прие с апломб.

Бърнс беше известен и с предупреждението, публикувано в мемоари след оттеглянето му като посланик, че продължаването на експанзията на НАТО на изток – НАТО в момента е на ръба да покрие изцяло западната граница на Русия – неизбежно ще доведе до конфликт.

Именно този нюанс – идеята, че Путин може да бъде притиснат само дотам – беше тема на Бърнс в речта му във Великобритания. „Едно нещо, което научих – каза той – е че винаги е грешка да се подценява фиксацията на Путин върху контрола над Украйна и нейния избор, които пред него са нужни, за да бъде Русия велика сила или той да бъде велик руски лидер... Войната на Путин вече е стратегически провал за Русия – нейните военни слабости са оголени; икономиката ѝ е силно увредена за години напред; бъдещето ѝ като младши партньор и икономическа колония на Китай се оформя от грешките на Путин; реваншистките ѝ амбиции са притъпени от НАТО, който става все по-голям и силен.“

Байдън, който не е на почит в ЦРУ, както много американски президенти не са били, беше цитиран многократно по време на речта. Високоуважаваният служител на разузнаването обясни бляскавите думи на Бърнс като ми каза загадъчно, че цялата бюрокрация на националната сигурност на Байдън всичко е в движение. „Да. Да. Голямо разбъркване. Голяма борба за власт. Байдън е в неведение. Всички мравки се борят за трохите от една умираща администрация.“ Препоръча всички професионалисти вътре да се скрият по местата си. Да изчакат и да видят цвета на дима от конклава на Ватикана. И да се обяснят самоотвержените бележки на Бърнс във Великобритания“, казваше той в съобщението си.

Беше ми казано, че речта на Бърнс всъщност е кандидатстване за работа в бъдещото правителство, или може би в сегашното, като държавен секретар. „Той показваше своята компетентност и опита си“, каза служителят. „Той осъзна, че пропада професионално, работейки в Управлението. Той беше ужасен“ – тоест, неопитен – „но той осъзна, че не върви добре с момчетата и направи правилното нещо.“ Основният проблем на Бърнс, както ми казаха, че смятат някои хора в ЦРУ, е амбицията. „Станеш ли държавен секретар, светът е твой.“

Служителят отбеляза, че „да управляваш ЦРУ не е кой знае какво“. Той цитира примера със Стансфилд Търнър – пенсиониран адмирал от флота, който е назначен за директор на ЦРУ през 1977 г. от президента Джими Картър. Търнър и Картър са били заедно мичмани във Военноморската академия на САЩ. След пенсионирането си Търнър започва да изнася речи на океански круизове.

Източник: seymourhersh.substack.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.