Шенген преживява криза на средната възраст

Временните гранични проверки се превръщат в постоянен елемент от зоната за свободно движение в ЕС.

Шенгенската зона на ЕС вече не е младата и жизнена територия за свободно пътуване, каквато беше някога.

Преди точно 40 години тази седмица, министри от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Нидерландия се качват на борда на кораба „Принцеса Мари-Астрид“ и отплават към средата на река Мозел при тристранна граница в сърцето на Европа. Там, близо до малката люксембургска комуна Шенген, те подписват ангажименти за постепенно премахване на проверките по общите им граници.

Този ангажимент ще се превърне в основата на най-голямата зона за свободно пътуване в света: днес Шенгенската зона предлага безгранично пътуване на 450 милиона души от 29 държави — четири от които не са членки на ЕС — и проверките трябва да се използват само като временна мярка в извънредни случаи.

Само че: Дори докато се подготвя да бъде домакин на честванията по случай 40-годишнината от споразумението за свободно пътуване, Люксембург отново губи сън заради граничните проверки.

Към юни тази година, 11 от 29-те страни в Шенгенската зона — включително Австрия, Франция, Германия, Италия и Нидерландия — са уведомили Европейската комисия за намерението си да възстановят граничния контрол. Десет от тях са обявили проверки за период от шест месеца, а проверките на някои държави са просто поредното удължение на дълга серия от последователни контролни мерки.

Шенген „се разтапя пред очите ни“, каза испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар, социалдемократ.

Когато държавите от ЕС една по една затвориха границите си по време на кризата с коронавируса в крайна сметка успешно, за да спрат разпространението на Ковид из континента, Лопес Агилар поведе кампания за рестартиране на зоната за свободно пътуване в ЕС.

Но „нещата се влошиха сериозно след пандемията“, според испанеца. В опитите си да се справят с миграционните проблеми, държавите все по-често прибягват до вътрешен контрол, „твърде често“, каза той.

И Германия посочи „сериозни заплахи за обществената сигурност“ вследствие на незаконната миграция, когато наложи проверки по всичките си граници миналата година. Когато Фридрих Мерц стана канцлер, Германия удвои тези контролни мерки.

Полският премиер Доналд Туск определи проверките като неприемливи, докато чешкият министър на вътрешните работи Вит Ракушан настоя Германия да ограничи въздействието им върху трансграничните пътувания.

За Люксембург обаче въпросът е личен.

Заради опасенията относно въздействието на германските проверки върху граничния регион и хилядите пътуващи ежедневно в двете посоки, правителството подаде жалба до Европейската комисия.

Зоната за свободно пътуване в ЕС „е жив проект, който зависи от нашата бдителност, сътрудничество и твърда вяра в Европа без бариери“, заяви люксембургският министър на вътрешните работи Леон Глоден в писмено изявление до POLITICO.

„Люксембург, като родното място на Шенген, носи особена отговорност да поддържа духа му жив.“

Самодоволство или еволюция?

„Миграция“ е ключовата дума в аргументите на страните за възстановяване на проверките. Освен Германия, Словения, Италия, Австрия, Нидерландия, Франция и България също я посочват като основна причина за повторното въвеждане на контрола.

В последната си годишна оценка на Шенген, публикувана по-рано тази година, Комисията определи временните гранични проверки като „отклонение“ от принципите на свободно пътуване в ЕС.

Според доклада си, Комисията е „в тесен контакт със страните“ и подобни „дискусии са насърчили обмена на информация“. Мониторингът на Комисията е установил, че проверките са „несистематични по характер“, се казва още в него.

Лопес Агилар заяви, че Комисията не е тествала дали плановете на страните за граничен контрол са необходими или пропорционални.

„Обикновено използват празни приказки — ‘водим структурен диалог… внимателно следим ситуацията… наблюдаваме развитието’,“ каза той. Но реакцията на Комисията от гледна точка на правоприлагането е „много слаба“, добави той.

В писмено изявление, комисарят по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер заяви, че силата на Шенген е тясно свързана със защитата на външните граници на ЕС.

„Поддържането и разширяването на Шенген е възможно само чрез изграждане на фино настроена система за подкрепа с силно полицейско сътрудничество и ефективна гранична защита“, каза Брунер.

Комисията е „поела ангажимент да укрепи защитата на външните ни граници, да реши проблемите с управлението на миграцията и да осигури на правоприлагащите органи необходимите инструменти за справяне със заплахите“, заяви той.

„Като човек, израснал на външна граница на Шенген, съм преживял лично свободата, която предоставя Шенгенската зона“, добави Брунер, който е от Австрия.

Контролът, насочен към ограничаване на миграцията, може да разчита на съчувствие в столиците на ЕС.

И Белгия трябва „да възстанови форма на контрол на вътрешните ни граници“, за да приложи „силните“ миграционни планове на правителството, каза белгийският министър на вътрешните работи Бернар Кантен пред POLITICO миналия месец.

„Но това не трябва да затруднява живота на хората, които искат да преминават границите, които отдавна са станали виртуални“, добави той.

Той настоя, че подобни проверки не противоречат на принципите на Шенген, защото „ситуацията в Европа и останалия свят се е променила… много между 1985 и 2025 г.“, а правните рамки „се развиват“.

И „границите не са затворени — това е важно“, добави министърът.

Политиците в Люксембург обаче имат различно мнение.

Правителството е създало специален имейл адрес, на който гражданите могат да изпращат оплаквания относно граничния контрол. А сред опасенията за постепенно възстановяване на границите в цяла Европа, неговите министри редовно повдигат темата на срещи с колегите си от ЕС в Брюксел.

„Съществено е да разрушим границите в съзнанието на хората, а не да ги възстановяваме“, каза Глоден.

Източник: “POLITICO”