Много обичам, когато десните започнат да умуват за кандидат-президент (че и за кандидат-евродепутати, депутати, майката си трака). То не са кръгли маси, вътрешни обсъждания, гласувания, номинации, конкурси, презентации, изведнъж изскачат черни лебеди и техните жени, обръщат всичко надолу с главата, па се въртят заговори, интриги, разказват се чужди тайни и текат месеци разправии.
Накрая издигат съвършено неподходящ за поста човек, който дори и до балотаж не успява да стигне. Като гледам този път са наясно с тази своя предпоставка и в някакъв смисъл предначертана съдба, но това изобщо не значи, че няма да повторят цялата позната и силно неефективна маневра до самия ѝ край.
Помнете ми думата, след цялата тази хамалогия, изгубени нерви и надежди - горкият Стефан Тафров, така и не успяха никъде да го набутат, даже в безсмислената Комисия по досиетата не можа да влезе, десните пак ще са ни обидени - на всички ни! На избирателите, които все не избираме правилния (техния) път, на статуквото, с което доскоро бяха в сглобка, а сега громят (“ела Бойко, молим те, остави го този лош-лош Пеевски”) на MAFIQTA, но не и на себе си.
А има доста за какво да си се сърдят.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.