Хирургически удар срещу ислямистката тирания

Смелата атака на Израел срещу Иран нанесе опустошителен удар на едно варварско, милитаристично управление.

Светът се събуди със новината за едно обезглавяване. Рано тази сутрин, по израелско време, военновъздушните сили на еврейската държава нанесоха изключително прецизен удар срещу тирани и инфраструктурата на иранския режим. Водачите на Ислямската република бяха елиминирани. Ядрените ѝ съоръжения са сведени до пепел и руини. Никой от нас не може да си позволи лукса на политическа неангажираност в този момент, още по-малко онова морално малодушие, което се представя за пацифизъм. Залогът е твърде голям. Събитията ни задължават да излезем от безгрижието си и най-сетне да изберем страна.

Според известното до момента, това изглежда като един от най-прецизните удари срещу враждебен режим в цялата история на войната. Тези изображения на жилищни блокове, напълно непокътнати с изключение на етажа, където е живял един от деспотите на Иран, са свидетелство за точността на дръзкия израелски рейд. Списъкът на убитите е поразителен. Сред тях са генерал Мохамад Багери, началник на Генералния щаб, и Хосейн Салами, ръководител на Ислямската революционна гвардия. Представете си радостта на семействата на онези 500 младежи, които бяха заклани от гвардията на Салами през 2022 г. заради "престъплението" да вярват, че жените заслужават "живот и свобода".

И ето така, двамата главни военни автократи на режима вече ги няма. Човекът, отговорен за убийствените империалистически външнополитически авантюри на Иран (Багери), и човекът, натоварен да поддържа безмилостните диктати на републиката срещу собствените ѝ свободолюбиви граждани (Салами), вече не съществуват. Само тази седмица Салами заяви: „Следващото ни сблъсък с израелците ще бъде много по-смазващ, опустошителен и разрушителен.“ Да, за теб.

Бяха ликвидирани и други военни ръководители. Също така и ядрени учени, включително Ферейдун Абаси-Давани, бивш ръководител на Иранската организация за атомна енергия. Израел твърди, че тези учени от режима са разработвали „ядрена програма“ с „военни цели“. Те безпощадно са преследвали „въоръжаването“ с уран, казва се. Основният мотив за операцията „Изгряващ лъв“, както е наречена мисията, е „елиминирането на иранската ядрена заплаха“.

Разбира се, понеже става дума за военна операция, извършена от държавата, която любимците на медиите и активистите обичат да мразят, операцията на Израел вече е обвита в дезинформация и истерични упреци. Израел е „държава разбойник“, извършила „непровокирано“ нападение срещу беден Иран, вопият морално загубилите се левичари на Запад. Те повтарят думите на самия ирански режим, който написа в Туитър: „Запомнете, ние не започнахме това.“ Извинете езика ми, но да, по дяволите, започнахте го. Започнахте го, когато спонсорирахте най-голямото масово убийство на евреи след нацистите и най-голямото изселване на евреи след арабските войни от 40-те години.

Именно проксито на иранския режим – Хамас – започна настоящата война в Газа, когато изпрати армия от 6000 въоръжени фашисти да изнасилват израелски жени и колят израелски семейства. А проксито на иранския режим – Хизбула – допълнително нажежи напрежението с ежедневни бомбардировки над северен Израел, принудили 60 000 израелци да напуснат домовете си – най-голямото бягство на евреи от война след последиците от арабско-израелския конфликт от 1948 г. Повторете с мен: Иран започна тази война.

Сега Израел е обвиняван, че „ескалира“ напрежението. Защо се нарича ескалация, когато еврейската държава ликвидира генерал от иранския режим, но не и когато съюзници на този генерал отвличат майка и двете ѝ бебета заради „престъплението“ да са евреи в Светите земи? Тези, които се вайкат повече за смъртта на генерал Мохамад Багери, отколкото за смъртта на Шири, Ариел и Кфир Бибас, са загубили правото да бъдат смятани за морално достойни хора. Те вече са избрали страна, дори и да отказват да го признаят: страната на ислямо-фашизма срещу еврейската нация.

Покажете ми една държава на Земята, която би търпяла съществуването на съседен режим, изпратил свои проксита да изнасилват и убиват нейния народ и се е заклел да я унищожи. Израел с право твърди, че иранският режим е „отдаден на унищожението на държавата Израел не само като идея, а като задължаваща директива“. Това е ясно от изказванията на Иран, неговия тероризъм и военни действия. Онези, които наричат израелската операция „война за смяна на режима“ и я сравняват коварно с напразните, безразсъдни войни на Запада в Ирак, Афганистан и Либия, са откровено лицемерни. Израел атакува внимателно режим, който го е нападнал, а не се втурва сляпо в далечна страна, търсейки мимолетно морално опиянение от глобална значимост, докато следвоенният ред се разпада.

И двете страни сега „трябва да проявят сдържаност“, казват европейските лидери със сополива покорност. „Призоваваме всички страни да отстъпят“, казва Киър Стармър. Да оставим настрана факта, че Израел проявява сдържаност и нанася прецизни удари, вместо да имитира смъртоносно детинското „шок и ужас“, което Великобритания и Америка следваха с толкова пагубен ефект в Ирак. По-съществено е, че да се призовава Израел към „сдържаност“ срещу режима, спонсорирал фашистка касапница срещу евреите, е, казано направо, гнусно.

Човек си представя Стармър и останалите как издават своите страхливи вопли при всяка криза в човешката история. Към Америка след Пърл Харбър или към Свободната френска армия след нацисткото завладяване на Франция: „Проявете сдържаност. Отстъпете. Не предприемайте нищо твърде рисковано.“ Това е морално малодушие, маскирано като дипломация, безгръбначие, облечено като миротворство. Още по-зле е на т.нар. левица, която изрично призовава само Израел да остави оръжията. Фактът, че тези хора сега проливат сълзи за убийството на ислямистки тирани от Израел, показва, че никога не са били ужасени от трагичната смърт на палестински цивилни в Газската война – това, което ги е възмутило, е дръзновението на еврейската държава да се защити от враговете си. Техният „пацифизъм“ прикрива отвратително безразличие към убийството на евреи от религиозни фанатици.

Войната е ужасна – и понякога необходима. Конфронтацията на Израел с Ислямската република бива цинично използвана от американски ястреби, които отдавна мечтаят за отмъщение за униженията, претърпени от САЩ по време на Иранската революция. А от друга страна, цинично е заклеймявана като престъпление от левичари, които сякаш вярват, че всеки акт на еврейска самозащита по дефиниция е военно престъпление. Останалите от нас имаме моралното задължение да надскочим този користен шум и да отговорим на следния въпрос: на страната ли сме на режим, който спонсорира масовото убийство на евреи, износа на ислямистки терор и жестокото потискане на жени и хомосексуалисти – или на страната на Израел? Аз знам моя отговор.

Автор: Брендън О’Нийл

Брендън О’Нийл е главен политически анализатор на spiked и водещ на подкаста на spiked.

Източник: “Spiked”