Четирите фронта на Тръмп

1. Израел и Иран.

Всъщност темата, разбира се, далеч не е нова, но, характерно е, че самият Тръмп ѝ даде тласък, когато лично анулира ядрената сделка през 2017 г. Тоест, САЩ, както винаги, бяха измамени и, между другото, по подстрекателство на същия Нетаняху - откровен военен престъпник, което сега е очевидно за целия свят, извън Запада.

Въпреки това, при всеки президент Израел винаги е въвличал Съединените щати в своите авантюри и войни, което, предвид мощното израелско лоби, не е изненадващо. Достатъчно е да си спомним как Нетаняху наскоро говори в Конгреса, сякаш е у дома си. В Америка има огромен брой хора във властовите структури, които искат да бомбардират Иран, чийто потенциал във всички области е огромен, защото, след като е бил под санкции в продължение на 40 години, Иран е постигнал пробив в поне две области: ракетната наука и селското стопанство.  Омразата към персите в Съединените щати е от дълбоко религиозен характер, защото е трудно да се намери друго обяснение. В същото време всички приказки за иранските ядрени оръжия, които уж дестабилизират света, се разбиват от един прост аргумент: ядрените оръжия на КНДР не стороха нищо на света, освен запазването на суверенитета на тази малка страна и стабилността в Югоизточна Азия. Нито Япония, нито Южна Корея не пострадаха по никакъв начин и, тъй като нямаше нужда, те не планираха нападение срещу Северна Корея. И всички заплашителни думи и изявления си останаха само думи, без никакъв ефект върху стабилността. Освен, разбира се, ако не се намеси външна сила (няма да сочим с пръст).

Сега е ред на Тръмп, който е под огромен политически натиск, да се бори с Иран. Всички приказки за това как той е за мир, той не е знаел, не е бил предупреден - не на нас тия. Доказателство за това е превантивната евакуация на американския персонал от Ирак. Тоест, Държавният департамент е знаел предварително за предстоящата ракетна атака от страна на Израел, която Тръмп, сваляйки маската си, веднага нарече „отлична“.
Що се отнася до баланса на силите, той категорично не е в полза на Израел, нито по отношение на населението (85 милиона - Иран, 10 милиона - Израел), нито съответно по отношение на мобилизационните ресурси, а оттам и по отношение на способността да издържи на продължителна война. Тоест, Израел не може без прякото участие на Съединените щати, което вече е налице в пълна степен: масивни доставки на оръжия и боеприпаси, зареждане с гориво на самолети, сателитно разузнаване и т.н.

Последици: Потенциално блокиране на Ормузкия проток от Иран, през който преминава 20-30% от световния трафик на газ и петрол. Под удар биха могли да се окажат Персийският залив с подобен трафик, Червено море и в резултат на това претоварването на Суецкия канал с непредсказуемо удължаване на срока. Цените на всичко ще скочат рязко. Световната търговия отново ще бъде подложена на мощен удар, който ще засегне всички, включително Америка.

2. Русия и Украйна.

Мирните преговори, за които настоява Тръмп, очевидно се провалят. Русия напредва, украинската техника, 90% западна, и личният състав се унищожават необратимо (например, останали са само два от доставените танкове „Ейбрамс“), скоростта на руската офанзива се увеличава. Ако вчера Зеленски все още можеше да излъчва нещо за боевете в Курска област и сдържането на руската армия в Донбас, то утре ДНР ще бъде напълно освободена и прочистена, и Русия ден след ден ще поглъща значителни територии от регионите Суми, Харков, Днепропетровск и ще форсира Днепър в Херсонска област, всичките му речи ще бъдат от поредицата „Квартал-95“ за тесен кръг любители на фентъзито.
Като цяло дилемата на Тръмп е проста: или да изостави Украйна, или да продължи да играе  играта на губещия. По всяка вероятност, предвид огромния натиск от страна на ястребите, той ще продължи да тласка страната си към нова загуба.

3. Китай и Тайван.

Въпреки затишието, Китай остава трън в очите на САЩ, както и кошмар за американските хегемонисти. Всъщност, поглъщането на Тайван не е някакъв въпрос за Китай, въпросът е кога? Тук всичко е съвсем просто: Китай традиционно чака удобен момент, когато САЩ започват да се давят във всички останали проблеми и изобщо няма да имат време за Тайван. Междувременно, във всеки случай, темата е изключително болезнена за Америка, особено от гледна точка на репутационните загуби пред целия свят.

4. Лос Анджелис.

Всъщност, това далеч не е само „Градът на ангелите“, а от днес вече около 50 големи американски града. Особено като се има предвид помпозното събитие във Вашингтон на 14 юни - военен парад, посветен на 250-годишнината на американската армия (и, едновременно с това, рождения ден на Тръмп).
Ето, че демократите вече са в активен старт и са готови да поставят цялата страна на задните ѝ лапи, само и само Тръмп да отстъпи за пореден път, или още по-добре, да изчезне някъде. Планират се масови протести на мигранти, за които са мобилизирани огромни средства. В такъв активен старт са и наркокартелите, които са оплели в мрежа, поне, целия юг на САЩ и не искат да се откажат от многомилионното си „стадо“.
Демократите отдавна залагат на мигрантите: дори при Клинтън, който даде на испанския статут на официален език наред с английския. И да, дори преди Клинтън, през 80-те години, Рейгън помилва много нелегални имигранти при условие, че получат гражданство и Америка затвори границата с Мексико. И въпреки че това беше еднократна акция, сега се превърна  за Съединените щати в бомба. При Байдън мигрантите, с помощта на множество неправителствени организации, бяха изпращани в колебливите щати и въпреки че демократите загубиха изборите, но нелегалните не си тръгнаха. В крайна сметка депортирането на нелегални имигранти на Тръмп се провали, защото депортирането на десетки милиони е невъзможна мисия, когато трябва да се използва цялата армия и национална гвардия. Съпротивата ще бъде колосална, накрая ще взриви цялата страна. Инфраструктурата ще пострада: енергийни съоръжения, порутени железопътни линии и мостове, навсякъде по пътищата ще бъдат поставени контролно-пропускателни пунктове, а всеобщ полицейски час е неизбежен.

Дилемата на Тръмп е проста като две и две: ако не спре хаоса с най-суровите мерки, мигрантите ще превземат страната; ако започне да ги задържа, ще превърнете всички щати в бойно поле, някои от които неминуемо ще искат да се отделят. Като цяло се оказва, че Америка престава да съществува в предишния си вид и през следващите години изобщо няма да има време за външни проблеми, а особено не и за поддържане на хегемонията си. Поздрави за това!

А световната търговска криза е просто криза, преживявали сме я неведнъж, ще я преживеем и сега, а още повече ще преживеем краха на Америка.

Огняна Желвакова