Путин може да проточи войната в Украйна, за да избегне военен бунт

Тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп като че ли даде на руския си колега Владимир Путин двуседмичен срок, за да седне на масата за преговори с добри намерения. Когато бе запитан за преговорите за прекратяване на огъня, Тръмп каза: „До две седмици. Ще разберем дали (Путин) ни мотая или не. И ако е така, ще реагираме малко по-различно.“ Но могат ли САЩ или Западът наистина да очакват промяна в курса от Кремъл?

Западни представители спекулират, че високите загуби на Русия в техника и жива сила може най-сетне да накарат Путин да приеме сделка. Но това не означава, че и руските войници ще бъдат убедени. Войници, интервюирани този месец от New York Times, изразиха решимост да продължат да се бият, докато не контролират изцяло Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Тъй като Русия е завзела само още 0.6% от украинска територия през последната година, тези мъже едва ли ще стигнат до тези граници скоро. Друг знак за раздути и объркани очаквания у войниците е, че миналия месец само 18% от професионалния военен състав в Москва са заявили, че биха подкрепили мир без Русия първо да е постигнала целите на инвазията. Единственият проблем? Те не споделят консенсус какви всъщност са тези цели.

Може да се твърди, че в общество толкова репресивно като руското, ръководството не е длъжно да се съобразява с мнението на своите войници. Въпреки това, Кремъл се съобразява. През юли първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко информира регионалните вицегубернатори, че Кремъл разглежда завръщащите се ветерани като „основен фактор за политически и социални рискове“. Той призна, че престъпници, превърнали се във войници, вече са извършили грабежи, изнасилвания и убийства след завръщането си в цивилния живот, а служителите се опасяват, че дори и онези без криминални досиета може да се затруднят с адаптацията в мирно време и да се присъединят към престъпни банди.

Кремъл може да се наложи да потисне вълни не само от престъпност, но и от вътрешни безредици. Войници, интервюирани от NYT, разкриват огорчение към началниците си заради корупцията им, недоволство към цивилните заради хедонистичния им начин на живот, и решимост жертвите им да бъдат компенсирани с конкретни придобивки за Русия. От другата страна, Кириенко призна, че тъй като мнозинството от населението е било защитено от суровата реалност на войната, „обществото не е готово да разбере и приеме“ ветераните. Той добави, че асоциирането на бивши военнослужещи с насилствени престъпления крие риск от предизвикване на „агресия на цивилните към всички военни“.

Москва е жертва на собствената си политика. След като правителството издигна войниците в геройски образ, за да насърчи постъпването в армията, ветераните очакват да бъдат чути в обществото в мирно време. Недоволството на фронта към облагодетелстваните и защитени елити не би било възможно, ако Кремъл не беше предпазил тези елити от въздействието на войната, за да не страдат и съответно да не протестират. Максималистките искания на Москва повдигнаха надеждите на войниците.

Най-важното е, че обществеността последователно е била убеждавана, че това е екзистенциална битка срещу „нацистки“ режим и експанзионистичен Запад. Как да се оттеглиш от задача, която е незавършена, но уж била толкова жизненоважна за оцеляването на Русия, че си струвало да бъдат пожертвани стотици хиляди животи? Не е изненадващо, че руският президент Владимир Путин не бърза да подпише споразумение, което може да му докара тълпа, в която мнозина може да са озлобени, че са загубили съратниците си, младостта си и почти живота си – заради едно „провалено“ споразумение.

И така, как Путин спира своите „герои“ да се превърнат в негови злодеи? Бивши войници, претендиращи да говорят от името на своите хора, биха могли да се окажат привлекателни претенденти за трона му, с вече готови електорални бази от поддръжници, а публичното потискане на такива фигури, както Кремъл направи с други опозиционери, би било противоречиво. Поради това Русия тихомълком е потискала независими организации на ветераните, от страх те да не се превърнат в центрове на активизъм. Кремъл се стреми да привлече амбициозни завръщащи се бойци, предлагайки на няколко внимателно подбрани бивши военнослужещи високопрофилни длъжности и места в Думата. Военните блогъри биват поставяни под контрол, за да не всяват критика. Междувременно, държавните медии ще трябва да се съсредоточат върху ползите от всяко споразумение, да не говорим за емоционалните, човешки истории на семейства, благодарни за споразумението – и за президента – който ги е събрал отново.

Единствените условия, които Путин би приел, са тези, които може да продаде на своя народ. Това означава, че той по-скоро ще се опита да се добере до пределите на четирите области, отколкото да отстъпи сега – защото слагайки край на една война, рискува да започне друга – на вътрешния фронт.
 

Източник: “UnHerd”