Представете си, ако...

Представете си, ако Камала Харис беше спечелила.

Представете си какво нямаше да знаем. Представете си какво нямаше да се случи. Представете си работните места, които нямаше да бъдат създадени, енергията, която нямаше да бъде отключена, границите, които нямаше да бъдат обезпечени, враговете, които нямаше да бъдат възпирани, и училищата, които нямаше да бъдат реформирани.

Сега си представете какво се е случило при завръщането на президента Тръмп в Белия дом – и се запитайте: колко по-добре сме всъщност?

Само за първите 100 дни от втория мандат на Тръмп американската икономика е добавила над 345 000 работни места. И това не е бюрократично раздуване – повече от половината са създадени в тежки сектори като минно дело, строителство и производство. Помните ли ги? Индустриите, от които Харис обеща да “се откажем”, с усмивка и климатичен план на точки.

Ако Харис беше положила клетва, U.S. Steel нямаше да е в средата на партньорство за 14,9 милиарда долара с японската Nippon Steel – сделка, от която се очаква да създаде до 70 000 работни места и да съживи индустриалния гръбнак на Америка. Тя щеше да го задуши с бюрокрация и сигнализиране на екологична добродетел, преди дори да излезе от заседателната зала. Вместо това, Тръмп застана в Пенсилвания и обяви, че Америка отново ще строи.

И го показа. Митата върху чуждата стомана и алуминий? Удвои ги до 50%. Не за да наказва, а за да защитава. Защото той не се срамува да признае, че Америка трябва да произвежда собствена стомана.

Представете си границата. Всъщност, не я си я представяйте. Просто си я спомнете – при Харис щеше да остане широко отворена, с хаос, контролиран от картелите, от Браунсвил до Сан Диего. Половин милион “освободени по хуманитарни причини” мигранти, допуснати от МВР на Байдън, нямаше дори да бъдат отразени в новините, защото никой нямаше да се осмели да направи одит на злоупотребите. При Тръмп? МВР разкри измамата, анулира разрешенията и изпрати имиграционните служби в сърцето на Бостън, за да арестуват – пригответе се – мигрант убиец и двама изнасилвачи на деца, освободени от Байдън.

Камала щеше да им предостави юридическа помощ и формуляр за регистрация като избиратели.

Междувременно администрацията на Тръмп възстанови политиката „Останете в Мексико“, рестартира строителството на стената и не се извини, че нарича престъпните нелегални имигранти такива, каквито са: опасни.

На международната сцена посланието е ясно: не ни изпитвайте. Подкрепените от Иран хути отправиха заплаха – Тръмп отвърна с безупречен въздушен удар. Русия и Украйна разбират, че Америка при Тръмп не изписва празни чекове; тя иска резултати. А Китайската комунистическа партия? Те губят достъпа си до нашите технологии и научни изследвания.

Хиляди китайски студенти, свързани с режима, имат анулирани визи. Не защото мразим образованието, а защото престанахме да се правим на наивни.

Ако Харис беше спечелила, нищо от това нямаше да се случи. Тя щеше да подари американската университетска система на китайската компартия на тепсия – и после да туитне за “равенство в STEM”.

Същото важи и за енергетиката. Камала обеща пълно “агресивно прекратяване” на използването на изкопаеми горива. Това не беше метафора. Това беше смъртна присъда за икономиката ни. Цените на бензина щяха да достигнат 8 долара за галон, а американците щяха да бъдат наказвани, че отиват на работа с кола.

Тръмп? Подписа възобновяването на Keystone XL още преди мастилото върху Библията му да изсъхне. Отвори федерални земи за добив, ускори разрешителните за фракинг и подкрепи компании като Prairie Operating Company, които водят образователна кампания в подкрепа на изкопаемите горива. Вместо да се извиняваме за американския петрол, ние го изнасяме – и учим света за неговото значение.

В образованието – запитайте се: дори щяхме ли да знаем какво се преподава при Харис? Нейното министерство на правосъдието нарече родителите “вътрешни терористи.” Назначените от нея щяха да наложат джендър идеология още в детската градина и да наказват училища, които не следват DEI (разнообразие, равенство, приобщаване).

При Тръмп Министерството на образованието вече се съкращава с 15%, а щатите си връщат правомощията. Законът за родителските права е факт. Title IX отново защитава жените. Радикалният активизъм отстъпи място на четенето, писането и математиката.

И само за добра мярка, министерството на земеделието на Тръмп разкри една от най-големите измами с помощи в историята – над 200 милиона долара откраднати хранителни помощи. При Харис този скандал щеше да бъде прикрит. Щеше да е “нечувствително” да питаш къде са отишли парите.

Фискална политика? Камала Харис щеше да увеличи националния дълг с близо 4 трилиона долара – трилиона! – заради безразсъдно разширяване на Medicare, “безплатно” висше образование и универсален базов доход. Тръмп замрази дискреционните разходи, оряза външната помощ за враждебни страни и не получаваше заплата. Нещо, което Камала би нарекла “символично”, докато си осребрява чека.

Представете си всичко това – да го няма.

Представете си работните места, които нямаше да съществуват, сигурността, която нямаше да си върнем, децата, които щяха да са в разбити класни стаи, енергията, която щяхме да внасяме, и корупцията, която щеше да си остане скрита.

Но не ни се налага да си представяме, защото американският народ направи своя избор.

И благодарение на този избор, ние отново работим. Отново строим. Защитаваме границите си, индустриите си, децата си и бъдещето си.

Слава Богу, че Камала Харис не спечели.

Америка преживя достатъчно илюзии. Това е реалността. И тя е по-добра, отколкото някога сме си представяли.

Източник: “Townhall”