Тръмп възражда великата американска традиция на митата

Сега администрацията трябва да се вслуша в предупреждението на Хенри Клей относно „специфичните“ мита.

Неотдавна — и почти незабелязано от мейнстрийм медиите — Бюрото за индустрия и сигурност (BIS) към Министерството на търговията на САЩ отвори отново врата, която е била залостена от 1930 г. насам. За пръв път от почти век насам американските производители получиха възможност да отговорят на прости въпроси в духа на „Америка на първо място“: Какво можем да произвеждаме повече тук, в собствената си страна? Кои продукти се нуждаят от митническа защита?

Съгласно временно правило, влязло в сила на 30 април, производителите, които използват стомана и алуминий в американското производство, вече имат три възможности годишно — по две седмици през май, септември и януари — да поискат включването на продуктите им в обхвата на съществуващите митнически мерки върху стомана и алуминий.

Министърът на търговията Хауърд Лътник нарича този процес „включване“ (Inclusion) и с него възражда ясен и патриотичен диалог за митата за пръв път от 95 години насам.

Намерението на основателите: открит диалог, а не съдебни битки

Този нов процес не е просто административна промяна. Той сигнализира за съзнателно връщане към системата, създадена от основателите със Закона за митата от 1789 г. — първият значим закон, приет от Конгреса. Първото изречение в този закон гласи:

„Тъй като е необходимо за издръжката на правителството, за изплащането на дълговете на Съединените щати, както и за насърчаване и защита на производителите, да се наложат мита върху внасяните стоки, изделия и стоки за търговия…“

От Закона за митата от 1789 г. до последния такъв акт през 1930 г., процесът остава същият: производителите дават показания за конкурентната среда в своята индустрия, законодателите балансират националните интереси с потенциалните разходи за потребителите, и се определят митнически ставки за всеки продукт поотделно, като за неописаните има „универсална“ ставка.

Този прагматичен подход — с открито предпочитание към защитата на вътрешния пазар — е ключов елемент на т.нар. „американска система“, защитавана от Хенри Клей и Ейбрахам Линкълн, която подхрани икономическия растеж и превърна САЩ в индустриална сила към 1900 г.

При тази система се е считало за добро и патриотично да се защитават американските производители. Политиците не са използвали изрази като „изравняване на игралното поле“ или „американските работници могат да се състезават с всеки“. Не — поставянето на американски работници в пряка конкуренция с по-нископлатени чуждестранни е било смятано за очевидно абсурдно. Уилям Макинли го е казал просто: „Откритата конкуренция между добре платения американски труд и евтиния европейски труд ще доведе или до изчезването на американската индустрия, или до спад в американските заплати.“

Прогресивистите и краят на митническата защита

През началото на XX в. прогресивистите започват да атакуват защитните мита като част от борбата си срещу монополите и тръстовете.

Президент Удроу Уилсън, в реч пред Конгреса през април 1913 г., заявява, че американският бизнес — и работниците — всъщност трябва да се състезават по цена с всеки, навсякъде по света:

„С изключение на митата върху продукти, които не произвеждаме и вероятно не можем да произведем, както и върху луксозни стоки с чисто фискална цел, занапред целта на митата трябва да бъде ефективна конкуренция — изостряне на американския ум чрез състезание с умовете на останалия свят.“

Уилсън не се трогва дори от аргументите на Асоциацията на производителите на ориз, че работниците в оризовите полета в Америка получават по $1.50 на ден, докато в Британска Индия и Бирма „изобщо не се плаща надница“. Асоциацията заявява:

„Да се иска от американския земеделец и всички свързани с производството и обработката на ориз да се конкурират с азиатския ориз, означава да се доведе до унищожение на индустрията.“

За съжаление, политически интереси довеждат до премахване на защитите, а възгледът на Уилсън за неограничена ценова конкуренция става закон след победата на демократите през 1932 г.

През 1934 г. Конгресът прехвърля повечето митнически решения към Държавния департамент, а по-късно — през 1947 г. — към Женева, под юрисдикцията на Общото споразумение по митата и търговията (GATT). Според правилата на GATT, производителите в САЩ, търсещи защита, трябва да се вместят в тесни категории — антидъмпинг, компенсационни мита, или защитни мерки — изискващи скъпи адвокати и години съдебни спорове, при това с временен и неефективен резултат.

Профсъюзите нямат шанс. Аргументи, че работници в чужбина не могат да се сдружават и получават мизерно заплащане, не значат нищо в женевската „мултилатерална търговска система“.

Процесът на включване на Лътник обаче сега нанася смъртоносен удар на тези механизми.

С новата система американски производител вече не е длъжен да доказва, че чужд конкурент продава „под себестойност“ или да изчислява чуждестранни субсидии — той може да обоснове защитата с добре познати аргументи от преди 1934 г.: свързани с труд, производствени капацитети, заплати и национална самостоятелност.

За разлика от това, антидъмпинг делата струват поне $1 милион за започване и $5 милиона до решение, често неясно и противоречиво. Новият процес ще е от полза за малкия бизнес, който не може да си позволи подобни разходи.

Но още по-важното е, че процесът възстановява диалога между правителството и бизнеса. Основателите са очаквали митата да се определят от избрани представители и да са подложени на обществена дискусия. И макар Конституцията да възлага крайната дума на Конгреса, законодателната власт традиционно се е опирала на изпълнителната в определянето на ставки.

С поканата за заявления три пъти годишно BIS възстановява тази забравена традиция.

Проблемът с „универсалната ставка“

Това не означава, че процесът е съвършен. Временното правило постановява, че всяка успешна петиция наследява същата ставка като суровата стомана и алуминий — досега 25%, но в петък президент Доналд Тръмп обяви, че митата ще се удвоят на 50%.

Това увеличение е добре дошло, но остава проблем. За продукти „надолу по веригата“, митото от 50% се прилага само върху съдържанието на стомана и алуминий в тях.

А как се изчислява това съдържание? Според официалното ЧЗВ: „Стойността на съдържанието от стомана/алуминий следва да се определя съгласно принципите на Споразумението за митническа оценка на СТО.“

На практика това означава, че вносителят трябва да пита чуждестранния си доставчик колко е платил за суровината. Митото се прилага върху тази стойност.

Това е покана за измами и трябва да бъде премахната незабавно.

Възраждане на „специфичните“ и „комбинираните“ мита

Адвалорните мита се изразяват като процент от обявената цена. Доказателството? Фактура от чужбина. PDF.

Още през 1842 г. Хенри Клей предупреждава за адвалорните мита:

„Очевидно е, че при адвалорната система чужденецът фактически определя митото. Той, определяйки стойността, на практика законодателства вместо нас — и то в случай, когато интересът му е противоположен на нашия. Казвам, че независимо от защитата, всяка идея за национално достойнство, справедливост и независимост изисква вътрешна, а не външна оценка.“

Министерството на търговията се вслушва в тези думи. Процесът на включване продължава да се усъвършенства и Лътник насърчава публични коментари. В следващия кръг BIS трябва да поиска от производителите ставки, достатъчни да запълнят производствения им капацитет.

За високостойностни продукти с малко глобални производители — като камиони — адвалорно мито може да е достатъчно.

Но за повечето продукти, особено в сектори с анонимни чуждестранни доставчици, митото върху някакъв PDF няма да спре вноса. Дори 50% не винаги са достатъчни — както показват китайските стоки, преминаващи и при 125%. Това е причината Клей да заяви, че адвалорните мита са под националното достойнство.

И макар решаването на „само върху съдържанието“ да е спешно, Министерството не бива да допуска, че 50% адвалорно мито е универсално решение. Оригиналният закон от 1789 г. съдържа десетки конкретни ставки: сирене — 4 цента на паунд; ботуши — 50 цента на чифт; кафе — 2.5 цента на паунд. Адвалорните мита са били за непосочени продукти.

Специфичните мита са по единица количество (брой, тегло), при което измамите са трудни — митническият служител просто брои или претегля.

И днес има такива, най-вече върху аграрни стоки, макар и неактуализирани от 1930 г.

Комбинираните мита съчетават специфично и адвалорно. Например, американският производител Sherrill Manufacturing е поискал включване със ставка 50 цента на брой плюс 25%.

Какво следва

Тъй като механизмът за включване е в рамките на Раздел 232 от Закона за търговска експанзия, бъдещи кръгове могат да обхванат и други сектори. Администрацията вече е започнала действия за дървесина, медни сплави, минерали, чипове и лекарства — всички ще имат подобен процес на включване.

Администрацията на Тръмп — и в частност BIS — заслужава признание за това развитие още в началото на мандата. Вашингтон дълго е редувал пренебрежение с паника — игнорирал е индустриалния упадък, докато последният производител не изчезне.

През септември, когато започне следващият кръг, BIS трябва да събира заявки за конкретни ставки, осигуряващи пълна натовареност на производствения капацитет. Ако президентът действа по тези препоръки, администрацията на Тръмп напълно ще възроди една жизненоважна американска традиция и ще постави основите на нова златна епоха за страната.

Източник: “The American Conservative”