Първият един час на сутрешните блокове е полицейска сводка с елементи на разширен преразказ. Убит таксиметров шофьор, пребит хижар, набит селянин в пазарджишко село. Сякаш сме закрили съда и решаваме публично кой крив, кой прав.
След този един час всеки политик изглежда благ и приемлив. Нали не говори за ритане в главата, трошене на кокали и побоища. И във втория един час те мощно нахлуват, за да ни допуснат в полето на своята незаменимост.
Тези, които са се престрашили да напишат някой стих, да изпеят песен или да спечелят състезание, са оставени за след 9.00 ч, за да може да ги видят колкото може по-малко хора в активна възраст.
Любим от последните седмици ми остава материала на една репортерка, която пита свидетел какво е видял, когато мълния уби трима мигранти в София. Човекът беше от старото поколение, внимавал в училище и още с първото изречение успя да предаде това, което е видял. "Седях ето тук, чух силен гръм и видях да пада човек ето там". И сега си еба майката. Как ще запълним 5 мин. живо включване? И като почнаха едни уточняващи въпроси. Ама вие точно тук ли седяхте? А той как точно падна? Само той ли падна? Вие друг път виждали ли сте така да пада човек? Какво си помислихте като видяхте тоя нещастник така да пада? А чували ли сте и други да падат така? Нещастният възрастен човек се оказа корав. Нищо не си измисли и държеше на своя семпъл свидетелски разказ.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.