Позицията на Църквата за гей парада е опора, защото отсява временното от вечното

Нещо за позицията на Българската Православна Църква около Прайда и за лекомисленото отношение на днешния светски мейнстрийм, който е решил, че има ЛГБТ+ завинаги. Църквата е виждала много такива течения в своята история. Те са идвали и са си заминавали като трева, която изсъхва на слънцето за едно пладне.

Сега чуйте внимателно - всеки ден в Църквата поне по два пъти в денонощието (по време на службите) се повтарят думи, които са написани и произнесени преди четири хиляди години, когато е написано Петокнижието на Мойсей - първите пет книги в Библията, три хиляди години от написването на Псалтира на цар Давид и Премъдростите на неговия син Соломон, две хиляди години от Христос, Чиито живот, Тайна вечеря, Кръстна смърт и Възкресение се възпроизвеждат на всяка литургия, поне веднъж седмично, а често и повече. 

Тази памет се държи всеки ден от християните, колкото и малко да са те по света и, което е по-важното, се живее сега. Парадоксът на християнството е, че миналото, настоящето и бъдещето са в едно - вярата, надеждата и любовта. Църквата не е само минало, а настояще и бъдеще, които живеят в троично единство. Тя е единствената сграда, която не е мръднала от хилядолетия, въпреки всички безобразия, извършени в нейно име. 

Бердяев започва една от прочутите си книги "За достойнството на християнството и недостойнството на християните" със следната история:  
"Бокачо разказва за един евреин, когото приятелят му християнин искал да накара да приеме християнството. Евреинът бил склонен да се кръсти, но преди да вземе крайното си решение, пожелал да отиде В Рим и там да види папата и кардиналите, да види живота на хората, които стоят начело на Църквата. Християнинът се уплашил, че всичките му усилия ще отидат напразно, тъй като евреинът, естествено, ще откаже да приеме християнството, след като види безобразията, които се вършат в Рим.
Евреинът отишъл и видял лицемерието, разпуснатостта, разврата, алчността, користолюбието, които царели тогава в папския двор и сред римското духовенство. Но резултатът от това изпитание бил съвсем неочакван. Когато евреинът се върнал и приятелят му се престрашил да го попита за впечатленията му от Рим, отговорът бил твърде изненадващ и мъдър: щом християнската вяра е издържала всички тези безобразия и мерзости, които той е видял в Рим, щом въпреки всичко това тя е укрепнала и се е разпространила, значи това е истинската вяра. И евреинът приел християнството.
Независимо от това, какво е имал предвид Бокачо, в този разказ ни се посочва верният път за апология на християнството", пише Бердяев.
Позицията на Църквата за гей парада е опора, защото отсява временното от вечното. И тази мода ще мине. И тези бесове ще се изпарят на зазоряване като мираж. Дълг на Църквата е да стои в този фундамент и да дава посоката, защото се оказа, че въпреки цялата ни претенция на модерни хора, които се движат единствено от разума, даваме все по-тежка фира и се превръщаме в чудовища без никаква способност за самоконтрол. Ние вече не само допускаме, но и браним с европейското си законодателство политици, училища, фондации, НПО и филми, които насърчават собствените ни деца в полова активност и флуидност. Вие давате ли си сметка колко сме паднали! И колко сме безпомощни! 
В това безумие Българската Православна Църква е истинска котва на разума и надеждата, че не всичко е изпуснато. Слава на Бога, че я има. 

Има един откъс от Новия Завет, който ме впечатли още като студент, атакувайки глупавата ми гордост на младеж, който не признаваше никакви авторитети и смяташе, че християнството е отживелица, реликва и музей, по-близо до фолклора и курбаните. Думите на един просветен евреин фарисей, който е бил истински представител на елита на богоизбрания народ ме поразиха и започнах да се замислям от гледна точка на двехилядногодишната им давност. Ще ги цитирам тук най-вече на вниманието на онези прайдаджии, които си мислят, че могат да я карат инфернално с много цвят и музика за лекота. Както казва един любим приятел, цитирайки руски религиозен философ от по-миналия век: Не знаят Кого потупват по рамото...
Та цитатът от Новия Завет в контекста на началото на този коментар (всеки ден Православната Църква повтаря думи на две до четири хиляди години) е от Деяния Апостолски, петата книга от Евангелието, написана от ап. Лука, около 90 години след раждането на Христос. Контекстът е следния - Христовите апостоли са арестувани от фарисеите, които се съветват какво да правят с тях. Тогава става един от най-авторитетните хора сред еврейския елит и дава следния мъдър съвет:
Деян. 5:34-39
34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.