Петрохан – следващото ниво

Трябва да признаем, че рядко се случват събития с такава многопластовост като случаят „Петрохан“.
От една страна - финансовата страна – дарения включително от политици. От действащи управляващи в този момент политици. 
От втора страна - управленски чадър. При това сериозен. Думата чадър не е точна, защото чадърът е предназначен да те пази. А когато не само те пази, но ти дава възможност за незаконни или околозаконни дейнсоти, вече не е чадър а е оръжие. 
От трета страна - секта. Религиозна секта с някакви техни си религиозни практики. Да ме прощават будистите и всякаквите там далечни ни учения, за които съм сигурен че са читави, но са практикували се като някаква извратена версия на самите себе си.  
От четвърта страна и може би най-болезнената за обществото - педофилия. 
От пета страна - недосегаемостта. Това, последното обгръща всичко предходно. Наистина, тези хора са били недосегаеми. Знаели са го и са парадирали с това.
Аз съм емил Йотовски и ще се опитам да атомизирам случаят Петрохан. Защото не може едно толкова значимо събитие нa национален, морален и криминален характер да се разглежда едностранно и да се прави опит, при това доста нелеп опит, да се изкара само едно от всичките тези неща.
Започвам по ред. Финансите.
Знаем по себе си, че нищо в този живот не става без пари. Дори и гадже трудно ще си хванеш без пари, затова младите и сравнително глупави мъже парадират с неща, които не притежават. Но да оставим обърканата демонстративна сексуалност и да говорим по същество.
По случая с разследването около хижа „Петрохан“ и дейността на покойния Ивайло Калушев, разследващите органи и публичните признания на дарители сочат, че организацията и нейните членове са получили около 300 000 лева общо под формата на дарения за период от около 4 години. Даренията включват както сериозни финансови суми, така и материална техника, като по-голямата част от средствата не са били отразени в официалните финансови отчети на сдружението: Финансови средства от Васил Терзиев: Кметът на София публично потвърди, че е направил лично дарение в размер на четвърт милион лева. Сумата е била преведена по личната банкова сметка на Ивайло Иванов (знаете кой е). Според Терзиев средствата са били заложени с цел подпомагане опазването на планината и за закупуване на безшумни мотори за патрулиране.
Скоба – безшумни мотори за патрулиране. Колко мило и опазващо слухът на дивите горски обитатели. Но като човек сценарист, веднага ми хрумва защо освен да пази спокойствието на зайците, един мотор трябва да е безшумен. На място, което е в съседство с границата на България? Умни сте, сами се сетихте. Затварям скобата. 
НПО-та обвързани със запада също са предоставили голямо количество техника за дейността на групата. Други материални дарения: В хода на разследването прокуратурата обяви, че освен парични средства, организацията е получавала и специализирана техника за наблюдение, включително дронове. Разследващите органи продължават да проверяват банкови сметки (както в България, така и в САЩ) и произхода на средствата, с които са купувани скъпи активи и автомобили, тъй като тези дарения масово липсват в публичните документи на неправителствената организация.   
Тук прави впечатление една разпокъсаност, която трудно може да се обедини в едно русло на мисли и действия. А може би не трябва да се обединява. Паричните потоци по едно направление не трябва да се обвързват с паричните потоци по другите направления. Частните, да ги наречем “сектантски вноски”, няма как да имат нещо общо с безшумни мотори и дрон, който може да носи 100 килограма полезен товар?
Забележете и още нещо. Таймингът. Времето, когато се случва, нека го наречем инцидентът в Петрохан, който е до Сръбската граница с пускането на свобода на световно известният Сретен Йосич? Отговорът е точно 53 дни. Замислете се – граница, безшумни мотори, дронове, които носят по 100 кила полезен товар, опит тази групировка да вземе под собствена охрана държавната ни граница и пускането на един от най-знаковите наркобарони на балканите. Само на мен ли ми правят впечатления такива неща?
Да не говорим за другите имоти, които фирмата (не знам как да я нарека по друг начин), разполага около турската граница. Значи, до тук имаме добре финансирана групировка с политически чадър с два хъба – и двата на две от нешенгенските граници на България. Стига, бе! Това е толкова безумно, колкото беше онова теглене на тотото, в което два пъти се паднаха едни и същи числа. Само че тогава ни навираха някакви клети математици да ни обясняват колко е възможно това, а днес ни сервират някакви следствени протоколи пробити като цедка за спагети.
Второто – управленският чадър.
Тук вече не говорим просто за благосклонно затваряне на очи, а за съзнателно изградена институционална стена, която е трябвало да пази Калушев и неговата „армия“ от всякакви външни проверки. Когато едно сдружение, маскирано като екологична организация, започне открито да патрулира държавната граница, редовият граничен полицай би трябвало незабавно да щракне белезниците. Само че в този случай МВР и Гранична полиция не просто са знаели за тези „еко-патрули“, те са им съдействали и са им дали пълен карт бланш да оперират в пограничните райони. Сигналите от местни жители за въоръжени мъже с маски, които пресичат горите около Петрохан с безшумни мотори и извършват незаконни претърсвания, системно са потъвали в чекмеджетата на регионалните дирекции. Прокурорските проверки по-късно разкриха, че организацията НАКЗТ е имала сключени официални споразумения за сътрудничество и достъп, които реално са легитимирали присъствието им там, без разрешение от държавата. Този институционален чадър е позволявал на Калушев да се държи като едноличен феодал на прохода, уверявайки последователите си, че никой в държавата няма властта да ги спре. Самият факт, че политически фигури от най-високо ниво са превеждали стотици хиляди левове по лични сметки, без това да задейства алармите на ДАНС за пране на пари, е най-чистата проба държавно съучастие. Чадърът се превърна в оръжие, защото даде на една радикализирана група самочувствието, че са над закона, докато властта кротко е подсигурявала тила им под предлог, че се „пази природата“.
Третото – Сектата.
Зад лъскавата фасада на природозащитници и експерти по оцеляване се е криела класическа, стройно организирана секта, изградена около безпрекословния култ към личността на Ивайло Калушев. В хижа „Петрохан“ хората са били подлагани на тежка психологическа изолация от семействата си и изтощителни ритуали за „тестване на волята“. Калушев е имплементирал извратена компилация от източни философски учения, будистки практики и езически обреди, които са целели пълно пречупване на индивидуалната воля на членовете. Психолозите, ангажирани по случая, описват класически модел на индоктриниране, при който последователите буквално са предали контрола над живота и имуществото си в ръцете на лидера. Няма какво да се добави – секта.
Четвъртото – Педофилията.
Това е най-мрачната, най-зловещата и най-усърдно крита тайна на петроханската комуна, която буквално взриви морала на обществото ни. Под маската на „духовни практики за посвещение“ и „енергийни ритуали за пречистване“, Калушев и приближеният му кръг са блудствали с деца, които са били доведени в комуната от собствените им промити от сектата родители. Иззетите от прокуратурата цифрови носители, компютри и телефони съдържат потресаващ обем от видео и снимков материал, документиращ тези извращения, извършвани в затворените помещения на хижата. Децата са били държани в състояние на пълна психическа зависимост и страх, като им е внушавано, че тези актове са част от тяхното духовно израстване и висша мисия. Фактът, че в тази затворена екосистема са пребивавали деца без достъп до образование и външния свят, е бил перфектният параван за насилниците да задоволяват нагоните си необезпокоявани. Прокуратурата официално повдигна обвинения за педофилия и трафик на хора, което доказа, че Петрохан не е бил просто лагер за оцеляване, а сглобило се свърталище на тежки сексуални престъпления срещу най-невинните. Точно това разкритие свали напълно маската на Калушев като „зелен идеалист“ и го освети в истинската му светлина на чудовище.
Време е и за несъответствията. В така наречените експертизи е пълно с най-обикновени логически несъответствия. Няма да се спирам поотделно, защото рубриката от осем минути трябва да стане осем часа. Преместени тела, убити самоубити, логечиски абсурди в поведението на участниците, които трудно могат да се обяснят със сектантство. Очевиднен опит за търсене на спасение и ненамирането му. Всичко е толкова тъпо, колкото беше изкарано покушението срещу Кенеди, или пък самоубийството на Епщайн.  
Но всичко остава забулено в неизказаност. Усещането, че нещо дълбоко се крие и се замита, съществува въпреки експертизите и мненията на телевизионните глави. Също така няма как една такава многопластова ситуация да се разглежда едностранно. Истината е някъде там, и пред очите ни се правят опити да се облече в дрехите на теория на конспирацията. 
Това е. Аз съм Емил Йотовски и като че ли вече се водя конспиратолог.   

Линк към видеото: