Възраждане направиха грешка!

Преди време, когато Русия навлезе в Украйна, бях писал, че това е война отпреди десет години. Славаукраинците, тогава непознат за мен подвид на Хомо Сапиенс, ме наспамиха и половин ден съм си играл да ги блокирам. Когато БСП не влязоха в парламента и казах, че това е „напълно заслужено наказание за цялата им псевдосоциална дейност“, също ми се сърдиха доста хора. „Величие“ също са ми попадали във фокуса и не им е харесвало. Сега ситуацията е същата. 
Повтарям:
Възраждане направиха грешка!
Добре. Изборът на Костадинов е подкрепен от 16 хиляди души. Звучи сериозно но това не е нищо повече от вътрешнопартийно гласуване. М? Надбягване с един кон. Ако целта е на изборите да се направят 16 хиляди гласа – постигнали сте я. Има един филм „Диктаторът“, в който главният герой сам си организираше олимпиади и си ги печелеше. Същото е.
Кой е този друг кандидат, ме питате, който би бил правилен? Нека обясня. Да се намери силен кандидат не е като лов на кокошки зад плевнята в последните секунди. Силните личности не стоят на коневръза за силни личности да чакат някой да ги припознае в последния момент. Силни личности се припознават много преди избори. Ухажват се, ангажират се, обгрижват се, подкрепят се и когато дойдат избори, се слагат на правилните позиции. Процесът е труден и дълъг. И още повече – съзидателен.
Като казах „на правилни места“, давам и пример. Петър Волгин, когото познавам лично и имам чудесни впечатления от него, беше избран за евродепутат със смазващ брой преференции. Не крия – една от тях е моя. Та неговият профил, отношение, светоглед пасваше перфектно на изискването за необходимия евродепутат. Той беше готов за тази позиция благодарение на цялата си работа в продължение на много години. Това е изключение. При президентските избори нещата не стоят така. Въпреки че изглеждат по подобен начин, президентските и парламентарните избори се движат по съвсем различни механики.
Всъщност грешката е само една и тя е, че на партия, която е колабирала до твърдото си ядро, не бива да слагаш нейния лидер за общонационално одобрение. Независимо кой е вицепрезидентът, това е сигнал за още по-голямо капсулиране. Разберете го. Ако на вас Костадинов много ви харесва, помнете, че вие не сте повече от 5%. Избори с 5% не се печелят. В случая не говорим за гаджета, а за избори, нали?
Спорите – много сме. Да, но не сте. Сега „Възраждане“ дори не е с 5% подкрепа. С 4,25% е. Сверете резултата от последните избори. Това значи загуба на цялата периферия. Това е адски сериозен въпрос, който ако не се разгледа скоро, ще останат с десетина знаменосци, наредени пред един, който говори. Всъщност такава беше съдбата и на „Атака“. Учете се от грешкете на другите.
Да изместим Гюров и Кадиев от балотажа. Ебаси, ще ме прощавате, жалката цел. И като ги изместите, какво? Дотам! Дори не ми се коментира.
Сравнявате „Възраждане“ с „Алтернатива за Германия“. А, не! В този момент са несравними. АлГ е в тотален възход, а „Възраждане“ – в регрес. Предполагам, че на президентските избори „Възраждане“ ще направят по-добър резултат от парламентарните, но това ще се дължи само на ужасяващата действителност, че нито една партия не успя да издигне наистина силно предложение. Очертава се нещо като свирепа надпревара за второто място във „В“ група.
И сега нещо лично и важно – всякакви опити да тролите и репликирате, че защитавам и подкрепям друг кандидат, ще бъдат трити и блокирани. Не ме пришивайте там, където не съм. Ако разсъжденията ми не ви харесват, помнете, че това е моята страница и съответно правилната ви реакция е да я напуснете. Аз нямам изискване да ме харесвате или да мислите като мен. Също имайте предвид, че аз от вас не получавам субсидии за обем от последователи за разлика от партиите. С което приключвам.