Пеевски нанася мощен удар, но юмрукът на Радев е доказал своята ефективност

Пеевски нанася мощен удар, но юмрукът на Радев е доказал своята ефективност
28-01-2024г.
0
Гост-автор

Да говори срещу корупцията човек, санкциониран по списъка „Магнитски“, е все едно канибал да се възмущава от употребата на месо. Затова и може да се стигне до точно обратния ефект - заради лицата, които атакуват президента, последният да се превърна в основния изразител на общественото недоволство. И очакванията към евентуалния бъдещ политически проект на Радев да се превърнат в доминираща политическа нагласа. След което президентът само трябва да се остави да бъде повлечен от масите, пише Георги Георгиев в коментар за "Гласове".

След период на остри вътрешни противоречия сглобката сякаш намери механизма за нормалното си функциониране. Подялбата на власт и ресурси укроти страстите на участващите в управлението партии и измести фокуса от чувството на вътрешна неудовлетвореност към търсене на все нови начини за задоволяване на влстови и материални амбиции.

Но точно тази здравата конформистка прегръдка на властта ще се превърне в основен риск за участниците в сглобката партии. Докато те се караха помежду си и поддържаха усещането за взаимната си непоносимост, обществото бе по-склонно да приема тяхното взаимодействие и да разглежда управлението като единствения изход за излизане от онова състояние на политиката в периода 2021-2023 г., което ни бе описвано като безвремие и безизходица.

Последните действия на ГЕРБ, ПП- ДБ и ДПС разрушиха из основи този мит. На фона на тяхното управление и служебните кабинети, и ходенето до урните на всеки четири месеца изглеждат като опции за предпочитане. В този смисъл оттук насетне, сглобката може да управлява само през механичното си мнозинство в парламента, без повече да се надява, че някак си ще убеди обществото в полезността на своето съществуване. Образно казано, морковът бе изтърван и само тоягата е на разположение.

В ПП-ДБ се надяват, че еврозоната ще осмисли някак си тяхното управление, но това е поредната им самозаблуда, каквато бе и промяната в Конституцията. Дори да приемем скоро еврото, в злободневен аспект това ще бъде чисто жълтопаветен успех, докато в национален мащаб ще бъде възприето като поредния провал. С грандиозни измерения.  Още отсега може да се предскаже, че грамадното мнозинство от потребителите ще са убедени, че новата валута е довела до значителен скок на цените, независимо от това, какво ще отчита статистиката. И ще имаме поредния пример за това как се разраства пропастта между власт и общество. Усещането, което стои в основата на днешното политическо статукво и може би ще се превърне в негов модератор или заличител. Така или иначе, точно сегашната власт, със своите действия, създава условията и средствата за настъпване на радикална промяна в страната.

Определени среди в сглобката ясно съзират надигащата се опасност. И след като обществото не може вече да бъде нито умилостивено, нито излъгано, остава то да бъде изплашено. Този курс днес най- ясно се олицетворява от Делян Пеевски. Бруталните му атаки към президента, подкрепени с действия от подвластната му прокуратура и подчинената му журналистика, показаха, че вече се намираме в един политически мизансцен, от който се очаква да дискредитира държавния глава, до степен, че той не само да не може да продуцира нов политически проект, но да бъде и лишено от автентичност неговото опозиционно поведение.

Ваденето на дела от нафталина и припомнянето на стари скандали е опит да се прокара внушението, че не Радев е човекът, който може да говори за корупция и почтеност в управлението. Планът е мащабен, но страда от един съществен дефект - главното действащо лице. Да говори срещу корупцията човек, санкциониран по списъка „Магнитски“, е все едно канибал да се възмущава от употребата на месо. Затова и може да се стигне до точно обратния ефект - заради лицата, които атакуват президента, последният да се превърна в основния изразител на общественото недоволство. И очакванията към евентуалния бъдещ политически проект на Радев да се превърнат в доминираща политическа нагласа. След което президентът само трябва да се остави да бъде повлечен от масите.

Следващите две цели, които преследва Пеевски могат да доведат до същите резултати. Явният му опит с държанието си да умилостиви феновете на ПП-ДБ, за да може по-лесно да преглътнат бъдещите назначения на кадри на ДПС в регулаторите, едва ли ще сработи. Тук вече въпросът опира до формата, а не до съдържанието. Прекалената публичност на Пеевски вбесява жълтопаветниците до степен, те да игнорират съдържанието на неговите изяви. В този смисъл предстоящото разпределение на 80 места в 17 регулаторни органа, ще бъде канско изпитание за градската десница. И неслучайно Кирил Петков намекна, че този процес трябва да се разтегли максимално дълго. Защото шока от него е в състояние да довърши ПП-ДБ.

И накрая, Пеевски отчаяно се стреми чрез краен евроатлантизъм да се освободи от хватката на „Магнитски“. Той не просто дава решаваща подкрепа към управлението, но и си присвои образа на фактическия лидер на сглобката. С което направо крещи към американците, че не може острието и мотора на евроатлантизма в България да бъде в „Магнитски“. Но на „Козяк“ са пределно наясно, че Пеевски е в ръцете им, докато фигурира в списъка. Бъде ли изваден от там, той ще стане много по-автономен. А едва ли може да бъде вкаран втори път в „Магнитски“, без това да превърне санкцията във водевил.

От тази гледна точка, Пеевски нанася мощен удар, но с разперени пръсти. Опитва се да постигне множество цели, без да разполага нито с образа на автентичен говорител, нито да има някаква обществена енергия зад себе си. От друга страна, юмрукът на президента е доказал своята ефективност. С него той така размаза ГЕРБ преди три години, че тази партия е принудена и днес от позициите на първа политическа сила да има само един свой министър в кабинета. Все едно е БЗНС на Николай Ненчев. И въпросът не е само как ще отговори Румен Радев. Ако той покаже нерешителност или образът му бъде достатъчно дискредитиран, това няма да заздрави управлението. А само ще позволи да се появи политическа алтернатива, извън обсега на президентсвото. Реши ли българинът да се разделя с едно управление, нищо не може да го спре. Дори и натрупания горчив опит, че новото е често по-лошо от старото.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.