Палежът на дипломатически автомобили засилва напрежението между България и Северна Македония

Българският президент осъди опожаряването на два български дипломатически автомобила в Скопие. Тя нарече инцидента „атака срещу страната си“ и поиска от властите в Северна Македония да изяснят напълно случая.

Във вторник българският президент Илиана Йотова разкритикува вандалския акт срещу два автомобила на българското посолство, които бяха запалени в Скопие предния ден, заявявайки, че насилието срещу дипломатическо имущество е недопустимо.

„Това е собственост на българската държава и лично аз го приемам като атака срещу България“, заяви Йотова и добави, че този инцидент не трябва да бъде пренебрегван по време на дискусиите за амбициите на Северна Македония за членство в ЕС.

България излезе с осъдителна позиция малко след съобщаването за инцидента и призова за бързо разследване. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски също бързо осъди нападението, заявявайки, че подобни прояви нямат място в отношенията между двете съседни страни.

„Това е акт, който категорично осъждам. Подобни инциденти не допринасят за изграждането на добри отношения и приятелство“, каза Мицкоски в понеделник.
„Извършителят е задържан и вече е признал за престъплението“, добави премиерът.

Министерството на вътрешните работи на Северна Македония съобщи, че полицията е идентифицирала и задържала 44-годишен заподозрян, свързан с опожаряването на превозните средства. Властите уточниха, че се води разследване за установяване на обстоятелствата, включително и на мотива, който все още е неизвестен.

Инцидентът се случва на фона на дългогодишни обтегнати отношения между София и Скопие, до голяма степен свързани с възраженията на България спрямо напредъка на Северна Македония към членство в Европейския съюз.

През 2020 г. България блокира старта на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС с аргумента, че Скопие трябва да разреши споровете, свързани с историята, езика и отношението към българите в страната.

Докато България твърди, че македонците и техният език имат български корени, както и че в страната има много повече българи от няколкото хиляди, преброени на последното преброяване на населението, мнозина в Северна Македония смятат българските твърдения и искания за изключително обидни и за опит да се оспори националната им идентичност.

Спорът беше частично решен през 2022 г. чрез подкрепеното от ЕС „Френско предложение“, според което Северна Македония се съгласи да промени конституцията си, за да включи българите сред признатите общности като условие за придвижване напред в процеса на евроинтеграция. Политическите разногласия относно конституционните промени обаче продължиха и пътят на Северна Македония към ЕС остава блокиран.

Инцидентът става само броени дни след срещата в София между президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и българския президент Йотова, на която двете страни обсъдиха дългогодишния спор. Разговорите, проведени в кулоарите на срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа на 10 юни, бяха представени като опит за поддържане на диалога въпреки дълбоките разногласия между двете съседки.

След срещата Силяновска-Давкова заяви, че е станало ясно, че опасенията на София надхвърлят планираните конституционни промени за включването на българите. Тя посочи, че България е повдигнала и въпроси, свързани с историческите спорове и работата на съвместната историческа комисия, създадена след Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г.. Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски заяви, че Скопие иска уверения, че няма да има последващи искания, свързани с идентичността, езика и историята.

Междувременно България потвърди, че Северна Македония трябва да изпълни ангажиментите, които вече са включени в преговорната рамка на ЕС, включително конституционните промени и зачитането на правата на гражданите, които се самоопределят като българи. София аргументира позицията си с това, че това са европейски критерии, а не нови български искания.

Опожаряването на дипломатическите автомобили се случи ден преди във вторник Северна Македония да отбележи 83-тата годишнина от Ваташкото клане – едно от най-болезнените събития в историята на страната от Втората световна война. На 16 юни 1943 г. 12 младежи от село Ваташа край Кавадарци, на възраст между 15 и 28 години, са екзекутирани от български военни и полицейски части (тогава част от окупационните власти на Оста), след като са обвинени в подкрепа на македонското партизанско движение.

Автори: Синиша Яков Марушич и Светослав Тодоров

Източник: “Balkan insight”