Не знам какво му става на този народ, но е нещо страшно

Виктория Димитрова:

Честно ви казвам, не знам медицинските лица в България как издържат! 
Никакво уважение от пациента.

Претенции. Писане и звънене по всяко време. Нула зачитане на лично време. Извън работно време и прочие. 
Арогантност или любезно лицемерие в кабинета, а в социалните мрежи плюене до безкрай.

Всеки трети пациент си мисли, че е единствен и, че лекарят му денонощно мисли само за неговия случай. 

Всеки трети пациент иска сега и веднага. Всичко!

Сега и веднага дори Бог не може да ни даде! 

Някога имахме уважение към лекаря. Свеждахме глава с молба за помощ. 

Обществото изпитваше срам, свян и неудобство.

Бяхме смирени, търпеливи, уважаващи. 

Днес? Днес размахват пръст пред очите. Днес вадят Гугъл и четат какво пише там. Оспорвайки 10 годишното обучение. 

Днес “аз си плащам” е оправдание за тъпотия, неграмотност, липса на възпитание и деградация.

Днес огромен процент е само с изисквания. И сравняват своя случай с на всеки друг. Дори завистливо! 
(И дори, когато става дума за бебета.) 

Не знам какво му става на този народ, но е нещо страшно.