Най-голямото постижение на Путин е, че успешно помирява руския народ и руската история

Много символично до петербургския Лахта център за Санкт-Петербургския международен икономически форум руснаците  издигнаха три флага. Този на Романова (царска) Русия, на СССР и на днешната Руска федерация. 

Знаете ли защо е символично и ключово? Защото това отразява най-голямото постижение на днешната руска администрация и президента Путин. То не се състои във връщането на Крим или Донбас в Русия, нито пък в ресуверенизацията на страната или това, че икономиката е десет пъти по-голяма (поне в номинални стойности), отколкото в епохата на "щастливия либерализъм" през 90-те. 

Най-голямото постижение на Путин е, че успешно помирява руския народ и руската история. ХХ век е изпълнен с катаклизми за целия свят, но особено за руснаците. 

През 1917 умира Руската империя, а през 1991 умира Съветската империя (СССР). И в двата случая милиони руснаци остават извън границите на страната си, а в пост-имперското пространство започват поредица от етнически, етно-религиозни и военно-политически конфликти. 

Подобно на България, в Русия хората също са били дълго време разделени в оценката си за 1917, а също и за 1991. За руските комунисти 1917 е година, в която започва големият скок на родината им от изостанала полу-феодална империя към ядрена свръхдържава с модерни наука, индустрия и универсално здравеопазване, социална политика и социални гаранции. 

За руските либерали и западники това е продължение на вековната "опресия и тирания", но с още по-голяма сила и отклоняване от позитивните тенденции на западнизация и либерализация на руското общество от 18 и 19 век. 

За руските консерватори и имперци 1917 е исторически крах, трагедия и дори предизвестие на идването на Антихриста и Края на времената, ако щете. За евразийците пък, това е своего рода победа на дълбинната "Евразия" срещу "Европа" в Русия, на руския мужик от Урал и Сибир срещу петербургския европеизиран дворянин или буржоа. 

И съвсем естествено, всички тези хора с различните си тълкувания за 1917, за руската история през ХХ век и съответно за правилната руска идеология и бъдеще, бяха и са в конфликт. Но именно тези три знамена пред Лахта център са индикатора на новата епоха в руската история. 

Епоха, за която президентът Путин отдавна работи. Става въпрос за историческото помирение на руснаците - на Империята, на Съюза и Федерацията. Заравяне на томахавката между "бели" и "червени" в името на родината и националното единство, особено сега, когато Империята ("червена", монархическа или републиканска) е заплашена от колективния Запад отново, както през 1812 или 1941. 
И признавам си без бой, това е нещо, за което благородно завиждам на руснаците. 

В България от 1923 година поне (а както в един коментар днес ми припомниха, може би дори от Войнишкото въстание 1918), до 1944 или 1947 сме в състояние на гражданска война. Дясно-буржоазните, либерални, консервативни и европеизаторски сили правят преврата от 1923 и свалят земеделското правителство на Стамболийски. Земеделци и комунисти организират две въстания срещу превратаджийската власт през 1923 година, които са кърваво потушени от армията, ВМРО и жандармерията. 

От своя страна левите започват терористична кампания срещу тогавашния български истаблишмънт, който пък им отвръща с т.нар. "бял терор". Кулминацията е 1944, когато в резултат на геополитическите и военни промени, Българската армия в лицето на звенарите и Отечествения фронт организира събитията от 9-ти септември. Т

ам, където по-рано са се рязали глави на партизани или са убивали леви интелектуалци като Гео Милев и Вапцаров, започва ответно отмъщение, а също и Народен съд и също падат много глави. И резултатът е, че до ден днешен българите се мразим и делим. На леви и десни. На русофили и русофоби. На червени и сини и тнт. Та ето защо благородно завиждам на руснаците - защото те успяват лека-полека, трудно, но смело, да се помиряват и да търсят един национален подход към историята в аналогична на нашата ситуация. Да разбират, че нито монархическият, нито социалистическият период са "рай на Земята" или "затвор за народите". Че и в двата периода има силни и слаби страни, но важното е, че отразяват тяхната си, руска държавност (при това силна държавност). 

Както Царство България и Народна република България са два периода от нашата история, когато имаме силна армия, силни институции и по своему международно признание, икономически успехи и стабилна демография. 

Това е нещото, което трябва да разберем - че само ние българите имаме изгода от това държавата ни да съществува. И за да съществува тя, трябва да можем да водим национален диалог помежду си, а също да има и историческа приемственост.