Наталия - от убийца на 4 годишната си дъщеря до герой на ВСУ и Украйна…

Наталия - от убийца на 4 годишната си дъщеря до герой на ВСУ и Украйна…
През есента на 2020 година четиригодишната Вика Шелестова е откарана в болница в Хмелницки в безсъзнание. Тялото ѝ е покрито със синини. Ръката ѝ е счупена. Главата ѝ е тежко травмирана. Има вътречерепни кръвоизливи и множество следи от насилие.
Майка ѝ, Наталия Шелестова, твърди, че детето се е наранило само. Говори за пристъп, после за падане от люлка. Лекарите не ѝ вярват. Полицията също. Травмите са прекалено много. Прекалено тежки. И прекалено различни, за да бъдат резултат от едно падане. Вика е поставена в изкуствена кома. Лекарите се борят за живота ѝ почти месец. На 2 ноември 2020 година тя умира. Само на четири години…
Преди това Вика е живяла при приемно семейство. Хората, които са се грижили за нея, я описват като жизнено, любопитно и усмихнато дете. Обичала да танцува. Имала живот, който тепърва започвал. После била върната при биологичната си майка. Няколко месеца по-късно е мъртва. Следва разследване, съд и присъда.
През 2021 година Наталия Шелестова е призната за виновна за умишлено причиняване на тежка телесна повреда, довела до смъртта на собствената ѝ дъщеря. Получава максималното наказание по този текст — 10 години затвор. През февруари 2022 година апелативният съд потвърждава присъдата.
И историята сякаш трябва да приключи там. Една майка е в затвора. Едно дете е в гроба. Но СВО променя всичко. След началото на конфликта Украйна започва да допуска част от осъдените да напускат затвора, ако подпишат договор за служба във въоръжените сили. И някъде по този път Наталия Шелестова отново се появява. Този път не в съдебна зала. А във военна униформа.
През 2024 година, докато изтърпява десетгодишната си присъда, тя доброволно кандидатства за военна служба. Попада в 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Става оператор на разузнавателни дронове. Съпругът ѝ по-късно разгазва, че е служила около две години, а последните 14 месеца е била непосредствено на фронтовата линия… за да убива още.
На 18 май 2026 година Наталия Шелестова загива при ракетен удар в Днепропетровска област. Тя е на 39 години. Три месеца по-късно тялото ѝ е върнато в Хмелницки. На 26 август градът я изпраща като загинала военнослужеща. Украински знамена. Свещеник. Военна униформа на портрета. Почести. И накрая — Алеята на славата. Там е погребана жената, която пет години по-рано е получила десет години затвор за побоя, довел до смъртта на собственото ѝ четиригодишно дете.
Историята е толкова тежка, че почти няма нужда от коментар. Една държава първо осъжда Наталия Шелестова на максималното наказание за смъртта на дъщеря ѝ. После същата държава ѝ дава оръжие и униформа. Накрая я погребва с военни почести на Алеята на славата.
Някой ще каже, че човек може да изкупи вината си. Друг ще каже, че войната променя моралните граници. Трети ще види в това отчаянието на държава, която вече търси войници и зад стените на затворите.
Но има един човек, който никога няма да получи втори шанс - Вика. Четиригодишното момиченце, което е лежало в кома почти месец, докато лекарите са се опитвали да спасят живота му. Дете, което никога няма да порасне. Няма да отиде на училище. Няма да получи медал. Няма да отиде и на Алея на славата. Ще остане само в старите медицински протоколи, съдебните дела и спомените на хората, които някога са се грижили за нея.
И точно затова историята на Наталия Шелестова е много повече от история за един затворник, станал войник. Тя е трагичен образ на това, което войната може да направи с границите между вина, наказание, необходимост и героизъм.
А за критиците на украинската военна система този случай вече се превръща и в символ — лице на армия, която в условията на война е готова да приеме в редиците си дори хора с подобно минало.
Но зад всички знамена, униформи и политически спорове остава едно име.
Вика.
На четири години.
Автор: BRICS BG
*Статията е генерирана умишлено само с украински източници, които могат да бъдат проверени от всеки и да се избегне наратива “пропаганда”!
Източници: 
ZAXID NET
vsim ua
Суспільне Хмельницький
Хмелницки градски съвет
Українська правда Вижте по-малко

Автор: Мариета Принова