Ивайло Мирчев е от онези хора, при които човек понякога остава с впечатлението, че животът не е поредица от събития, а непрекъснато разследване кой точно стои зад тях.

Ивайло Мирчев е от онези хора, при които човек понякога остава с впечатлението, че животът не е поредица от събития, а непрекъснато разследване кой точно стои зад тях.

Всичко някак символично започна с десанта на Росенец. С Христо Иванов акостираха на брега да се борят със задкулисието, и оттам нататък задкулисието явно реши, че няма смисъл да го чакат по морето, и започна само да ги намира.

​По време на протестите например, докато Христо Иванов говореше на живо, Димитър Ламбовски се приближи и му съобщи, че Маджо се бил обадил. Иванов реагира с онова прекрасно "В ефир сме!", което вероятно е най-краткият курс по медийна комуникация, провеждан някога на жълтите павета. Същият Христо Иванов, който се търкаляше по задната седалка на джипа на Бобоков.

И тук държа да уточня: от това не следва, че Мирчев има нещо общо с въпросното обаждане. Просто в политическия сериал, в който участва, сценаристите очевидно отказват да пишат скучни епизоди.

После борбата с олигархията продължи и на жилищния фронт. Появиха се публикации за скъпия му имот и започнаха обичайните сметки кой, какво, колко и на каква цена. Аз лично не виждам противоречие. Революционерът също трябва някъде да си оставя революционните обувки. Не може след цял ден борба с корупцията вечер да се прибира в чакалнята на Централна гара.

​След това дойде историческата "Битка при Glovo".

Започваш със спор за неправилно паркиране и преди да си разбрал какво става, вече имаш полиция, 112, прокуратура, видеозаписи, телевизии, декларации и национален дебат.

Човекът просто е искал да достави храна.

До края на деня сигурно се е чудил дали не е доставил държавен преврат.

За щастие самият Мирчев впоследствие каза, че не е бил "ошамарен".

​Но животът продължава, а с него и враговете.

Първо Борисов.

После Пеевски.

После пак Борисов и Пеевски.

Междувременно тролските фабрики цъфтят.

Сега и Радев. Радев и само Радев.

Човек започва да подозира, че сутрин Ивайло не гледа прогнозата за времето, а списъка с дежурните виновници.

"Днес ще бъде предимно облачно, със слаб до умерен Пеевски, следобед временно усилване на Борисов, а над Югозападна България се очаква Радев."
​И стигаме до Струмяни. При посещение на премиера Радев беше задържана тяхна активистка, представяща се за журналист, а Мирчев поиска обяснения от МВР за действията на полицията.

Което е напълно нормално нещо за един депутат.

Само че при Ивайло вече човек остава с усещането, че ако някъде в България полицай извади белезници, телефонът му автоматично се отключва, отваря Facebook и започва да пише парламентарен въпрос.

​И всъщност започвам да го разбирам.

Човекът не се кара с всички.

Просто толкова години се бори със задкулисието, че задкулисието явно вече го следва навсякъде.

В Росенец.

В парламента.

В Кремъл.

В Лозенец.

В Драгалевци.

В Глово.

В Струмяни.

​Ако сутринта не му тръгне кафемашината, ще поиска изслушване на цялата група на ПБ и Радев в парламента.
А ако след тричасово заседание се установи, че просто не я е включил в контакта...

ще бъде назначена временна парламентарна комисия, която да установи кой контролира контакта.