Накъде ще тръгнем ние?

Накъде ще тръгнем ние?
14-11-2022г.
0
Гост-автор

Иван Иванов:

Няколко години преди влизането на България в ЕС, на практика нямаше нищо по-важно, за което да мислим във външнополитически план. 

Искахме да ни приемат в клуба на умните, богатите, красивите, способните и просветените. Аз лично бях от хората, които бяха убедени, че това е възможно най-доброто, което може да ни се случи. Очаквах правила, закони, справяне с корупцията и то не защото ние ще станем по-умни и морални, а защото членовете на съюза ще ни наложат ред, ще ни накарат да се подредим по тяхна воля, но че така ще стане по-добре и за нас.

От 10 ноември 1989 година, съвсем разбираемо помня много малко. Но в годините след това съм си говорил с много хора около мен и почти всички са били на този ден и в следващите няколко години с подобни на мойте надежди. 

И тук е важно да се направи уточнение, че никой не си е представял каква точно ще е последващата реалност. 

Наивността тогава се изразява в това, че ще си запазим социалната държава, индустрията, здравеопазването, образованието, но ще ги комбинираме със свобода на словото, човешки права и лъскавата потребителска кошница на Запада. 

Това, което се случва е, че 33 години по-късно се получи комбинация, но тя вместо да бъде между хубавото от предишния период и хубавото от сегашния, е между най-лошото от предишната система с най-лошото от настоящата. Тази амалгама доведе до - 3 млн. население в България.

Всъщност и след 1989, и след 2007 г. (влизането в ЕС) имаше хора, които спечелиха много. 

Някъде 2-3 процента си разпределиха индустриалното наследство на НРБ, а след 2007 също толкова и даже същите хора почнаха да си разпределят еврофондовете. Кой казва, че историята не се повтаряла? И наистина стана по-добре, но за определени хора, които даже може да се поберат в не много дълъг списък.

Оказа се, че аз също съм бил наивен и изобщо не съм преценил ситуацията след 2007 година, съвсем друго си представях. Със сигурност не държава с огромно неравенство като в третия свят, корупция и голяма част от населението под линията на бедността. 

Отделно от няколко години самият ЕС е копие на късния СССР, със същия модел на управление, абсолютни малоумници начело и вървящ към тежка икономическа и политическа криза. 

И пак идва време да се питаме накъде ще тръгнем ние, защото след още 33 години може да сме с още 3 млн. надолу?

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.