Малкия Сашко от Перник

Малкия Сашко от Перник
13-11-2022г.
0
Гост-автор

Боби Илинов:

Още в деня на изгубването на 12-годишното момче Александър, в личния ми фейсбук профил споделих публикацията на Община Перник – с апел за съдействие за намирането му.

Години наред живях в Радомир, който е само на 12 километра разстояние от Перник и често ходех в миньорския град, където имам познати. Единият от братята ми е роден в Перник. Затова от личния ми профил шернах поста на пернишката община. Мислех си, че тамошните местни хора бързо ще го намерят, както се е случвало при предишни негови изгубвания. Детето е с аутизъм. Знам какво е. В нашата рода също имаме дете с аутизъм. 

Обаче! Обаче, уви, този път Сашко вече трети ден го няма. Изчезна на 11.XI. (Петък), а днес сме вече 13.XI. (Неделя). И това силно ме тревожи, ето защо реших темата да я преместя в публичната ми страница, за да достигне до повече хора. 

Като дете и аз веднъж избягах от вкъщи. Беше есенно-зимния сезон. Вървях пеша през пресечена местност на планината "Голо Бърдо" между Перник и Радомир. Бях тръгнал при баба и дядо в Пловдив. В моя случай имаше и сняг. 
Като падна нощта към 18:00 ч., стана непрогледно в гората и се смъкнах долу на около 50 метра над пътя паралелно да вървя, та да ползвам светлините на автомобилите за ориентир. 

Малко преди пернишкия квартал "Бела вода" глутница бездомни кучета ме нападнаха и едвам се спасих от тях, бягайки долу до самото пътно платно, което на риск прекосих между профучаващите коли, за да съм от другата му страна. Песовете не посмяха да минат пред превозите средства с надути клаксони, и само лаеха отсреща. Продължих към Перник, вървейки покрай самото шосе. Вече вътре в "Бела вода" един чичко ме спря и заговори какъв съм, що съм, къде тъй самичък в тъмното съм тръгнал. Изплаках му, че съм сърдит на нашите и съм се запътил към Пловдив. "Аха, избягал си значи", досети се той, хвана ме за ръка и ме отведе в съседното селище Батановци, където ме качи на влака за Радомир и заръча на кондуктора да следи да не сляза другаде. Прибрах се вкъщи в Радомир измръзнал и прегладнял. Бой не ядох. 

Това, накратко, е моето бродене по тъмно в горите в пернишко. Разказвам го не за друго, а за да стане ясно, че познавам град Перник и района около него, защото съм обикалял там и години след като пораснах. Даже наскоро бях в Перник и Батановци. 

Връщам се на случая с Александър. Изчезнал е в късния следобед/привечер. Сега рано се стъмва. Няма как в тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от града Перник. Ако изобщо е вървял нанякъде, то това ще го прави само по два начина:
– По алфалтово шосе или по утъпкан междуселски път. Това няма как да е станало при него, защото досега да беше вече забелязан, разпознат и хванат. Човек, чиято цел е да избяга и да не го видят, за да не го хванат и приберат обратно вкъщи, няма да ходи по пътища с хора и автомобили, тъй като там ще го засекат и хванат. 
– По пресечена местност. Това е като планински преход в планински и/или полупланински райони, каквито са около Перник. Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града. 

Но ако все пак детето е далеч от Перник, то само с превозно средство е изведено извън града. Тоест, някой го е качил в кола. Доброволно (с подлъгване) или насила. И в двата случая си е отвличане. 

А ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям, скрито. А не скрило се. И правилно е постъпила полицията, образувайки вчера досъдебно производство по параграфите от Наказателния кодекс за отвличане и противозаконно лишаване от свобода. Лично моето мнение е, че Александър е отвлечен и изведен извън Перник или отвлечен и скрит вътре в града. Това са двете вероятности. 

Не е коте, че да не може да се намери толкова време. Хиляди хора са включени в кампанията по издирването му – и доброволци, и специалисти (полицаи и полицейски кучета, пожарникари, жандармерия, частни охранители, ловци, планински спасители, бивши военни). Използват се хеликоптер, дронове, термокамери, бинокли за нощно виждане и друга техника. И нищо! Него го няма. Това е невъзможно, ако е самичък навън. 

Без вода и храна и без топла връхна дреха за през нощта не би издържал, и инстинкта му за съхранение ще го принуди да излезе на светло и да осъществи контакт с човек. А такова нещо не се случва. Което е притеснително. 


Не казвам, че вече е излишно търсенето му навън из града и околностите на Перник. Но полицията трябва сериозно да се заеме с разследването на близки роднини и приятели на семейството на Александър.


Дано да греша в разсъжденията си. Дано Александър е жив и здрав, и още днес сам се появи или хора го намерят. Искрено се моля за това. Молете се и вие.

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.