Не съм юрист и не познавам в детайли делото на "Иванчева, Петрова, Дюлгеров", но като читател, зрител и слушател съм обзет от обосновани подозрения, че тая зрелищност, която съпътства вече осъдените, не е нищо повече от злокобна рекламна акция на съда, прокуратурата и мрачните престъпни структури, които дърпат конците на държавните институции. Още в самото начало при ареста на Иванчева и Петрова прокуратурата демонстрира грубо погазване на човешки и граждански права и свободи. Виновни или не, две жени бяха оковани показно - дейтвия абсолютно ненужни и необясними от каквато и да е гледна точка. По-нататък делото се проточи по разни съдебни инстанции,бяха произнесени различни присъди и т. н. Заговори се за мистериозно изчезване на доказателства, грубо погазване на НПК, (и това беше отбелязано от много юристи) и накрая последната инстанция се произнесес нелеки присъди. В цялата тая сага медиите медиите приъстваха неотлъчно. Дори вчера показаха как Иванчева си събира багажа за 6 години напред и мъчително се сбогува с невръстния си син. И това е най-позорния епизод от цялата история. Журналистите блестящо изиграха ролята си на лешояди. Нямам спомен през 67-годишния живот телевизиите да са показвали осъден как събира багажа си и преди да го откарат в затвора, да се сбогува със семейството си пред обективите на камерите.
Защо се прави всичко това по именно този отвратителен и мръснишки начин? Журналистите не разбират ли, че се превръщат в инструмент на мафията-държава, която има интерес да държи в ужас и страх народонаселението? Сигурно въпросите ми са глупави и безсмислени, ако приемем, че медиите и техните служители (умишлено ги наричам така, защото това са всичко друго, но не и журналисти), са просто част от официализирани и подземни престъпни структури.
Трудно, уморително и мъчително е да си просто читател, слушател и зрител в нещастното ни Отечество.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.