На пазара съм

На пазара съм
29-10-2022г.
0
Персефона Коре
Издирвам ябълков оцет - домашен от щастливи кокошки и всякакви други неоевропейски изкелефещеници. По едно време фиксирам сергия с бутилчици. Доближавам многопочтенно и още по многопочтенно питам:
- Извинете, това ябълков оцет домашен по всички био стандарти на Европа ли е?
- Да, - вика чичкото, хваща пластмасовото шишенце от кола и го раздрусва, за да покаже колко е бистър оцета - два лева.
-Е, супер, дай ми две шишенца, тогава - и бъркам в джоба си, вадя картата и я подавам на чичото.
Чичкото, разбира се, ме гледа като избягала от диспансера в края на града, където се помещават онези от нас, които са имали късмета да превъртят играта и да не им се налага да осъзнават в каква реалност живеят.
-Ама ти си на пазара - вика човекът.
Първо ми трябваше известно време да осъществя връзката между двата факта: пазар и бакова карта. А после се плеснах по челото:
-Оф, верно, бе. Ама аз, защото такова - почвам да хънкам и мънкам , печелейки време да обясня защо е възможно на човек, наглед с всичкия си, да си помисли, че чичкото на пазара разполага с пос терминал .
-Оф - най-после ми светва- забравих, че не съм в София. Ние там всичко плащаме с карти. Такива допотопни неща като да ни дрънкат стотинки в джобовете ги няма. Все пак сме в Европа. В цивилизования свят се плаща и живее електронно. Някои даже и деца правят виртуално, без въобще да са се виждали. А не като тук на село да метнем момата в сламата и да се потите. Въобще, модерна работа. И забравих, че ВИЕ в провинцията сте още в пети век и плащате с хартия.
Човекът седи, гледа ме и накрая вика:
-Два лева. Па, ако щеш и ги телепортирай тука парите.
Дълбоко въздишка разпори гърдите ми в знак на безвъзвратно примирение към изостаналостта на тези хора и само процедих:
-Къде има банкомат?
-Ей там - и сочи с ръка някъде ей там чичкото- вървиш по тая улица, после наляво покрай баничарницата, после надясно покрай Марин, дето лъска обувки, след това пак надясно и е там.
-Оф, зарежи - викам- хората са го измислили. Имам джипиес. Са ще го включа и ще ме заведе за нула време. Включавам го. Тръгвам. Правя няколко крачки. Спирам. Виждам банкомат на три сергии от мен и се обръщам към чичката, където продължава да държи оцета в ръце:
- А това какво е? - и соча банкомата през три сергии демонстрирайки, че съм досттаъчно цивилизована да разпозная банкомат за разлика от него, който ме праща до банката - за зелен хайвер ли ме пращаш? Това не е ли банкомат там?
Онзи оставя оцета. Сяда на малкото дървено столче до сергията и с възможно най-овладяния тон отвръща:
- Това е кафемашина с монети.
Идеше ми да му кажа, че откъде да знам, че е кафемашина с монети като в Европа нямаме такива и кой идиот би направил кафемашина,която мяза на банкомат, но нищо не казах. На прости селяни какво да им обясняваш откъде изгрява слънцето.
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.